— Горкичкият.
— Да пукна, ако и ти нямаше да се почувстваш неудобно.
— Не позна. Не забравяй, че вече съм срещал татуирана жена. Те се чувстват облечени в своите картини. Поне важеше за моята приятелка Садако. Но пък и японците не разбират свенливостта като нас.
— А, Пат изобщо не е свенлива, гордее се с татуировките. Като умре, иска да бъде препарирана и поставена като паметник на Джордж.
— Кой Джордж?
— Извинявай. Нейния съпруг. За мой късмет, отдавна е на небето… макар че тя говореше за него, сякаш е отскочил отсреща да пийне една бира. Но всъщност Пат е дама и не ме остави да се срамувам дълго…
Тридесет и първа глава
Патриша Пайвонски стовари върху Бен Какстън целувката на братството с пълна сила, преди той да усети какво го е връхлетяло. Усети притеснението му и се учуди. Майкъл й бе казал да го очаква и мислено й предаде образа му. Тя знаеше, че Бен е брат в цялата пълнота, от Вътрешното гнездо, а Джил се е сближила с него почти както с Майк.
Но естественият стремеж на Патриша да направи хората щастливи я накара да се възпре. Покани Бен да се отърве от дрехите си, но не настоя, само го помоли да си свали обувките — Гнездото беше меко и чисто, както само Майк можеше да го поддържа.
Показа му къде би могъл да си остави дрехите и побърза да му донесе нещо за пиене. Знаеше предпочитанията му от Джил и избра двойно мартини. Горкичкият, толкова уморен изглеждаше. Когато се върна с чашата, Бен си бе свалил обувките и сакото.
— Братко, дано никога не ожаднееш.
— Споделяме водата — съгласи се той и отпи. — Но в това няма много вода.
— Достатъчно е — отвърна Патриша. — Майк казва, че водата е в мислите, в споделянето. Гроквам, че говори вярно.
— И аз гроквам. Точно каквото ми беше нужно. Благодаря, Пати.
— Нашето е твое и ти си един от нас. Радваме се да те видим у дома. Другите водят служби или преподават. Няма защо да бързаме. Ще дойдат, когато свърши очакването. Искаш ли да огледаш своето Гнездо?
Бен се остави да го води. Грамадна кухня с бар в единия край. По-внушителна библиотека от онази в къщата на Джубал. Просторни и луксозни бани. Спални — Бен реши, че сигурно са спални, макар да липсваха дори подобия на легла, но подът беше още по-мек, отколкото в останалите стаи. Пати ги наричаше „малки гнезда“ и му показа къде най-често спи.
В единия край имаше място за нейните змии. Бен се пребори с неприязънта си, когато застанаха пред кобрите.
— Няма страшно — успокои го Пати. — Преди ги държахме зад стъкло, но Майкъл ги научи да не пресичат тази линия.
— Бих предпочел да са зад стъкло.
— Добре, Бен.
Тя спусна стъклената преграда. Той си отдъхна и се насили да погали Медената кифличка. После отидоха в друго помещение. Беше много голямо, кръгло, с особено мек под и с басейн в средата.
— Това е Срединният храм, където приемаме нови братя в Гнездото. — Тя опита водата с пръстите на краката си. — Искаш ли да споделим водата и да се сближим? Или просто да поплуваш?
— Е… не точно сега.
— Очакване — съгласи се Пати.
Върнаха се в огромния хол и тя отиде да му донесе още една чаша. Бен се отпусна на широк диван… и стана веднага. Тук беше топло, алкохолът го сгря отвътре, а нагаждащият се по тялото му диван направо го сгорещи. Каза си, че е глупаво да стои облечен, както би направил във Вашингтон, докато Пати се разхожда само с могъща змия на раменете си.
Предпочете компромиса — остана по боксьорски шорти, другото окачи в преддверието. Тогава забеляза надписа до изхода: „Не забрави ли да се облечеш?“
Прецени, че в дом като този предупреждението не е излишно. Видя и нещо, което пропусна на влизане — великанска бронзова купа, пълна с пари.
По-скоро препълнена — доста федерални банкноти бяха разпилени по пода наоколо. Зяпаше ги, когато Патриша влезе.
— Заповядай, братко Бен. Да се сближаваме в Щастие.
— Благодаря… — промърмори той, без да откъсва поглед от парите.
— Бен, не ме бива много да се грижа за домакинството. Майкъл толкова ми облекчава работата с почистването, че все забравям.
Тя се наведе да събере банкнотите, после ги пусна в не толкова пълна купа.
— Пати, що за чудо?…
— А, това ли. Държим ги до вратата към улицата, защото може да се нуждаем от пари, когато напускаме Гнездото. Аз излизам почти всеки ден на покупки. Така никой не забравя да си вземе.