— Просто сграбчва пълна шепа и излиза?
— Но, разбира се, мили. Да, да, схванах защо недоумяваш. Тук никога не влизат външни хора. Всички имаме приятели извън Гнездото, но долу е пълно с привични за тях стаи, където ги каним на гости. Не допускаме при нас слаби души, поддаващи се на изкушения.
— Брей! И аз не съм от много силните духом.
Тя се засмя.
— Че как ще се изкушиш, щом са твои?
— Ъ-ъ… ами обирджиите?
Опита се да пресметне приблизителната сума в купите. Повечето банкноти бяха едри — по дяволите, видя на пода една с три нули отзад. Пати бе я пропуснала.
— Един успя да се промъкне преди седмица.
— И колко успя да открадне?
— Нищо. Майкъл му попречи.
— Ченгетата ли повика?
— О, не! Майкъл никого не би предал на ченгетата! Просто… — Пати сви рамене, — го премахна. После Дюк смени счупеното стъкло в градината. Не ти ли я показах? Прекрасна е, с трева вместо под. Джил ми каза, че и ти имаш трева в дома си. Там Майкъл видял трева за пръв път. Навсякъде ли е?
— Само в хола.
— Ако дойда някой път във Вашингтон, може ли да походя по нея, да се излегна?
— Разбира се, Пати. Нали… онзи дом е твой.
— Знам, миличък. Но е по-добре да попитам. Ще полегна на тревата, ще я усетя и ще се отдам на Щастието, че съм в „малкото гнездо“ на своя брат.
— Винаги си желана там, Пати. — Надяваше се тя да не вземе и змиите си! — Кога ще дойдеш?
— Не знам. Когато очакването е пълнота. Може би Майкъл знае.
— Добре, но ако можеш, предупреди ме, за да си бъда вкъщи. Ако не съм, Джил знае кода за влизане. Пати, никой ли не брои тези пари?
— Но защо да ги броим?
— Хората обикновено така правят.
— Ние не. Просто си вземи, а когато се върнеш у дома, остави в купата каквото носиш, стига да не забравиш. Майк ме помоли да се грижа да не липсват пари. Ако намалеят, взимам още от него.
Бен се отказа да я разпитва, сразен от простотата на решението. Имаше някаква представа за безпаричния комунизъм на марсианската култура. Виждаше, че Майк е създал едно нейно ядро и тук. А купите бяха преходната точка от марсианското към земното. Чудеше се дали Пати знае, че парите са фалшиви… макар и подкрепени от богатството на Майк.
— Пати, колко хора са в гнездото?
За миг го смути сянка на безпокойство, но веднага прогони мисълта — че кой би искал да му изсмуче парите? Той поне нямаше гърнета със злато в килера.
— Я да сметна… почти двайсет, ако броим новите братя, които още не мислят на марсиански и не са ръкоположени.
— Ти ръкоположена ли си?
— Да. През повечето време преподавам марсиански на начинаещите, помагам на новаците. Доун и аз… знаеш ли, Доун и Джил са висши жрици… та Доун и аз сме доста известни фостъритки, затова се стремим заедно да внушим на останалите фостърити, че Църквата на всички светове не противоречи на Вярата, както нищо не пречи на баптист да влезе в масонска ложа.
Тя показа на Бен Целувката на Фостър, обясни му смисъла на този символ. Показа му и следата от чудото, извършено от Майк.
— Те всички знаят какво означава Целувката на Фостър и колко е трудно да я заслужиш… виждали са и някои от чудесата на Майк, затова лесно омекват и влизат в по-висш кръг.
— Това трудно ли е?
— Разбира се, Бен. Трудно е за тях. Ти и аз, също и Джил, както още неколцина, бяхме привлечени от Майк направо в братството. Но Майк първо учи останалите — не на вяра, а на начина да въплътиш вярата в дела. Значи трябва да научат марсиански. А това не е лесно. И аз съм далеч от съвършенството. Но е Щастие да се трудиш и да учиш. Попита ме за Гнездото. Значи Дюк, Джил и Майк… две фостъритки сме — Доун и аз… един обрязан евреин с жена си и четирите деца…
— И хлапета ли има в Гнездото?
— Много са. За тях има отделно гнездо наблизо. Как да потънеш в размисъл, ако ти пукат тъпанчетата с врявата си? Искаш ли да ти го покажа?
— По-късно.
— Двама католици с малкото си момче. За съжаление ги отлъчили, щом енорийският свещеник научил. Майк помагаше най-много на тях. Ударът беше гаден и съвсем ненужен. Ставаха рано всяка неделя, за да отидат на църква, но нали ги знаеш хлапетата, не пазят тайни. Едно мормонско семейство от новите разколници — значи още трима и децата им. Другите са протестанти, има и един атеист… тоест, мислеше се за такъв, преди Майкъл да му отвори очите. Дойде да ни наругае, остана да се учи… скоро ще бъде свещеник. Значи ставаме деветнадесет възрастни, но почти никога не се събираме всички в Гнездото, освен когато има служба в Срединния храм. Гнездото е предназначено за осемдесет и един, „запълнена тройка“, но Майкъл гроква дълго очакване, преди да имаме нужда от по-голямо гнездо, а дотогава ще изградим още много. Бен, искаш ли да те заведа на открита за всички служба, да видиш как Майкъл ги възвисява? В момента проповядва.