Пати ми обясни: „Миличък, това са баламите — дошли са да позяпат или ги е привлякъл някой от посветените“. Джубал, Майк е подредил всичко в девет кръга, като ложи, всяка по-висша от предишната. Никой не научава, че има следващи кръгове, докато не узрее за знанието. Пати каза още: „Майкъл прави номера си със същата лекота, с която диша. През това време прониква в съзнанието им и решава кои са истинските кандидати. Затова проточва толкова — Дюк седи зад онази решетка и Майкъл му предава мислено кои може да се окажат достойни, къде седят и така нататък. Неподходящите ще бъдат отпратени. После идва ред на Доун, щом получи схемата от Дюк.“
— Как ли са нагласили този трик? — измънка Харшо.
— Не можах да видя добре, Джубал. Има какви ли начини да отделиш зърното от плявата, щом Майк си е уредил тайни сигнали с Дюк. Пати твърди, че бил ясновидец. Не отхвърлям тази възможност. После започна събирането на даренията. Изобщо не го правят като в църква — никаква нежна музика и достолепни дякони. Да пукна, ама просто пуснаха по редиците кошници, вече напълнени с пари, и Майк каза на хората, че това били даренията от предишната среща, така че който имал нужда, да си вземел, ако е гладен или закъсал. Но ако им се искало също да дадат — да го направят. Или да вземат, или да пуснат — това е. Казах си, че е измислил още един начин да се отърве от излишните пари.
— Ако се поднесе както трябва — замислено промълви Джубал, — вероятно даденото е повече от взетото… Малцина са бръкнали в кошниците. Може би се броят на пръсти.
— Не знам. Когато Майк отстъпи мястото си на Доун, Пати ме издърпа оттам. Заведе ме в малка зала, където започваше служба за седмия кръг — хората, които са посветени от месеци и са напреднали. Ако това може да се нарече напредък.
Трудно ми беше да се пренастроя. Първата среща беше наполовина лекция, наполовина представление, а изведнъж попаднах едва ли не на африканска черна магия. Майк вече носеше тога. Стори ми се по-висок, строг и напрегнат. Вътре беше сумрачно, звучеше някаква призрачна музика, но въпреки това ми се прииска да танцувам. Пати и аз се настанихме на диван, който по-скоро приличаше на легло. Не мога да ти повторя какво приказваха. Майк им пееше на марсиански, те му отвръщаха на марсиански. Само понякога изричаха: „Ти си Бог! Ти си Бог!“, после някаква марсианска дума, от която веднага би ме заболяло гърлото.
Джубал изграчи нещо.
— Тази ли?
— Май е същата. Джубал, и ти ли си захапал кукичката? Баламосваш ли ме?
— Не. Смрадльо ме научи да я произнасям, но според него била най-черна ерес. Тази дума Майк превежда като „Ти си бог“. Махмуд твърди, че това дори не бил приблизителният превод. Така вселената заявявала, че се е самоосъзнала… можело да има още десетки значения. Смрадльо си признава, че и на марсиански не я разбира добре, само знаел, че е особено лоша дума — по-скоро сатанинска дързост, отколкото Божия благословия. Продължавай. Това ли беше всичко? Сбирщина фанатици, които крещят на марсиански?
— Е… Джубал, нито крещяха, нито бяха фанатици. Понякога едва шепнеха, после ставаше по-силно. Правеха го в ритъм, като кантата… но не ми се стори, че е предварително заучено. Все едно се сливаха в един човек и си пееха каквото чувстват. Нали си виждал как фостъритите се разгорещяват?
— Да, за съжаление.
— У тези хора нямаше никакъв бяс. Всичко беше кротко и благо, като че заспиваха полека. Вярно, ставаше и все по-напрегнато, но… Джубал, опитвал ли си някога да викаш духове?
— Опитвал съм всичко възможно, Бен.
— Тогава знаеш как напрежението се засилва, без никой да помръдне, без да продума. Повече приличаше на това, отколкото на църковна служба. Но не беше бездушно, усещаше се страхотна тръпка.
— Подходящата дума е „аполоново свещенодействие“.
— Моля?!
— Като противоположно на „дионисиевото“. Хората опростяват разбирането на „аполоновото“, като го наричат „кротко“, „благо“, „достойно“. Само че аполоново и дионисиево са двете страни на една и съща монета. Монахиня, коленичила в манастирската килия, може да изпадне в по-вихрен екстаз от жрица на сатира Пан, празнуваща пролетното равноденствие. Екстазът е в съзнанието, а не в телесното буйство. — Джубал се смръщи. — Грешка е да се нарича аполоновото „добро“, просто защото ритуалите на заслужаващите уважение секти са аполонови по дух. Поредният предразсъдък.