— Ще заобиколим — обясни Пати. — Ще им дадем време да влязат в Храма. Можехме и да минем направо, но нека не създаваме излишна работа на Майк да ги връща в подходящото настроение. Той и без това се раздава докрай.
— Къде отиваме?
— Да приберем Медената кифличка. После се връщаме в Гнездото, освен ако искаш да участваш в обряда по посвещаването. Но още не си научил марсиански и може да се объркаш.
— Да, но ми се ще да се видя с Джил.
— Тя щяла да отскочи горе, за да се видите. Оттук, Бен.
Пат отвори врата и Бен се озова в същата градина. Змията изви глава към тях.
— Ела, скъпата ми! Доброто момиче на мама! — Размота боата от дървото и я настани в кошница. — Дюк я донесе тук, но аз трябваше да я наглася на дървото и да й кажа да не скита наоколо. Имаш късмет, Бен. Твърдя рядко се случва някой да премине в Осмия кръг.
Какстън носеше Медената кифличка и установи, че змията никак не е лека. Кошницата бе укрепена със стоманени ленти. Когато се качиха горе, Патриша спря.
— Остави я, Бен. — Смъкна си тогата и уви змията около себе си. — Това е наградата й, че се държа добре. Тя иска да се гушка при мама. Почти веднага трябва да изнеса урок, затова ще я понося малко. Не е хубаво да разочароваш змия. Същински деца са, не грокват в пълнота.
Вървяха петдесетина метра до входа на същинското Гнездо. Бен си свали обувките, взе в ръка и нейните сандали. Влязоха и Бен се съблече, докато остана само по шорти. Протакаше и се колебаеше дали да не се отърве и от тях. Вече беше съвсем сигурен, че дрехите в Гнездото са толкова необичайни (вероятно и проява на грубост), колкото подковани ботуши по паркета на танцова зала. Предупреждението на изхода към улицата, пълната липса на прозорци, уютът тук, нежеланието на Патриша да носи каквото и да било по себе си и предложението й той да постъпи като нея — в този дом хората бяха свикнали с голотата.
Реши да не се уповава на държанието на Патриша. Татуираните жени може би имаха чудати схващания за дрехите, но на влизане в хола се разминаха с мъж, тръгнал към баните и „малките гнезда“, който нямаше нито змия на себе си, нито рисунки, значи беше доста по-гол от Патриша. Поздрави ги с „Ти си Бог“ и отмина. Натъкна се на ново доказателство в хола — излегнала се на диван жена.
Какстън знаеше, че много семейства са свикнали с домашната голота, а това тук беше „семейство“ — все негови водни братя. Но се двоумеше между вежливостта да махне символичното си смокиново листо… и увереността, че ако влезе някой облечен непознат, на мига ще се почувства пълен глупак! Проклет да е, но сигурно дори ще се изчерви!
— Джубал, а ти какво щеше да направиш?
Харшо вдигна вежди.
— Бен, нима очакваш да съм стъписан и възмутен? Човешкото тяло често е приятна гледка, друг път отблъскваща, но няма никакво значение само по себе си. Майк си е подредил нудистко домакинство. И какво? Да викам „Браво!“ или да се разрева?
— Лесно ти е да се правиш на олимпийски бог. Никога не съм те виждал да си смъкваш панталона пред хора.
— Няма и да ме видиш. Но гроквам, че не свенливостта те е объркала. Мъчил те е пошлият страх да не станеш смешен — това е невроза с дълго, псевдогръцко име.
— Глупости! Не знаех кое е проява на любезност в това положение.
— Глупостите ги говориш ти. Отлично си знаел кое е вежливо, но не си искал да се покажеш глупак… или си се боял да не реагираш по мъжки на някоя гола дама. Гроквам, че Майк е имал основания да въдеде този обичай. Винаги обмисля всяка своя постъпка.
— Да, така е. Джил ми обясни.
Какстън беше в преддверието, хванал ластика на шортите си и събиращ смелост за решителния момент… когато две гладки ръце се обвиха около кръста му.
— Любимият ми Бен! Колко е хубаво, че си тук!
След миг Джил беше в прегръдката му, топлите й устни се притиснаха жадно в неговите. И той се зарадва, че в последния миг шортите си останаха на мястото. Тя вече не беше в костюма на Майка Ева. Носеше тогата на жрица. Но Бен щастливо и остро усещаше, че държи в ръцете си жизнено, горещо и притискащо се в него момиче.
— Олеле! — изпъшка Джил и се дръпна леко. — Липсваше ми, звяр такъв. Ти си Бог!
— Ти си Бог — сговорчиво отвърна Бен. — Джил, по-красива си от всякога.
— Вярно е — съгласи се тя. — И това става покрай другото. Ако знаеш колко се развълнувах да усетя погледа ти при последния номер!