— Трябваше да се сетя. Тази ми е тесничка. — Джил се изви така, че Бен пак настръхна. — Да не напълняваме?
— Малко.
— Не е лошо. Бяхме излишно кльощави. Бен, забеляза ли, че с Доун имаме еднакви фигури? Ръст, гърди, талия, ханш, тегло — всичко. Да не говорим за тена. Приличахме си и когато се запознахме, но с помощта на Майк станахме като близначки. Дори и в лицата, но защото мислим и вършим едно и също. Мила, застани пред Бен, за да ни сравни.
Доун остави чинията и се изправи пред Какстън, който се смути от стъписващата прилика… после се сети, че и Джил бе заемала същата поза на Майка Ева по-рано. Джил изфъфли с пълна уста:
— Видя ли? Това съм аз.
— Е, все има някаква разлика — засмя се другата жена.
— Жалко. Защо ли нямаме съвсем еднакви лица? Бен, много е удобно, защото висшите жрици трябва задължително да са две. И така едва удържаме на темпото на Майк. Освен това Доун може да си купи рокля, която да нося и аз. Спестява ми досадата да пазарувам.
— Съмнявах се — бавно каза Бен, — дали изобщо носите дрехи, освен тези жречески тоги.
Джил го изгледа учудено.
— Нима можем да ги носим, когато излезем да потанцуваме? Това ни е любимият начин да прогонваме дрямката. Доун, седни и се наяж, Бен вече си напълни очите. В групата на напредналите има един фантастичен танцьор, а в града е пълно с нощни клубове. Толкова нощи го държахме буден, че после трябваше да го крепим с внушение по време на уроците. Но нищо лошо няма да му стане. Стигнеш ли до Осмия кръг, почти не изпитваш нужда от сън. Миличък, защо си помисли, че никога не се обличаме?
— Ами…
Бен се престраши да избълва притесненията си. Джил се ококори, започна да се кикоти, но веднага се овладя.
— Ясно. Любими, сега съм с тогата, защото трябва да си плюя на петите, щом се нахраня. Ако бях грокнала, че това ще те смути, щях да я махна, преди да ти кажа „здрасти“. Толкова сме свикнали да се обличаме или събличаме според случая, че забравяме за вежливостта. Слънчице мое, носи си шортите или ги хвърли — както ти е удобно. Само не се нервирай. — По бузите й заиграха трапчинки. — Спомних си как Майк опита какво е обществен плаж. Доун, сещаш ли се?
— Никога няма да забравя!
— Бен, нали го знаеш Майк. На всичко трябваше да го уча. Не виждаше никакъв смисъл в дрехите, докато грокна с огромна изненада, че ние не сме неуязвими за капризите на климата. Марсианците не биха и могли да си представят предразсъдък като свенливостта. Майк грокна дрехите като украса, чак когато започнахме да си подбираме костюми за номера в карнавала.
Вярно е, че винаги правеше каквото му казвах, но… Бен, дори не можеш да си представиш с какви безбройни дребни условности сме свикнали. Само че ги учим двайсетина години, а Майк трябваше да навакса едва ли не за седмици. Още не знае някои неща. Когато греши, то е защото не подозира, че хората не се държат така. Всички му помагаме, с изключение на Пати. Според нея Майкъл винаги е съвършен. А той още се опитва да грокне дрехите. Смята ги за злина, която разделя хората и пречи на любовта да ги сближи. Напоследък все пак грокна, че имаме нужда и от такива прегради в общуването с непознати.
И веднъж забравих да му кажа какво да прави. Бяхме в Баха Калифорния. Тогава отново срещнахме Доун. Вечерта се настанихме в един крайбрежен хотел. Майк гореше от нетърпение да грокне океана и ме остави да се успя на другата сутрин. Слязъл сам за първата си среща с морето. Горкичкият! Стъпил на пясъка, захвърлил халата и заджапал навътре във водата… същински древногръцки бог и също толкова чужд на всякакви норми. Вдигна се голяма олелия, но аз се събудих навреме и изтърчах да го отървавам от ченгетата. — Изведнъж погледът на Джил се замъгли. — Той вече има нужда от мен. Целуни ме за лека нощ, Бен. Ще се видим сутринта.
— Цяла нощ ли ще будуваш?
— Вероятно. Групата за посвещаване е голяма.
Тя стана, издърпа го да се изправи и го прегърна. След малко промърмори:
— Скъпи ми Бен, вземал си частни уроци. Олеле, майчице!
— Кой, аз ли?! Бях ти верен… както аз си знам.
— Същото важи и за мен. Не се оплаквам. Само си казах, че Доркас доста ти е помогнала да усъвършенстваш целувките.
— Е, случваше се. Ама че си любопитна!
— Ще ме почакат. Искам да те целуна пак. Ще се опитам да бъда Доркас.
— Остани каквато си.
— И без това не мога да се престоря на нея. Майк казва, че Доркас целува най-отдадено — „гроква целувката в пълнота“.
— Стига си бъбрила…
Тя го послуша, но въздъхна.
— Посветени, идвам при вас светеща в тъмното. Доун, погрижи се за него.
— Непременно.
— Целуни го веднага и ще разбереш за какво говоря.
— Точно такова намерение имах.