— Бен, бъди добро момче и прави каквото Доун ти каже.
Джил се затича… без да бърза.
Доун протегна ръце към Бен и се притисна в него.
Едната вежда на Джубал се изви присмехулно.
— Само не ми казвай, че в този миг си се уплашил.
— А, нямах голям избор. Аз, такова… „примирих се с неизбежното“.
Джубал кимна мъдро.
— Хванали са те в капан. В такова положение мъжът може само да преговаря за по-благоприятно примирие.
Тридесет и втора глава
— Джубал — сериозно каза Какстън, — думичка не бих изтървал за Доун, нищо нямаше да ти кажа, ако не исках да ти обясня защо се тревожа за тях. За всички — за Дюк и Доун, за Джил, за останалите жертви на Майк. Той ги е омагьосал. В твърде силна личност се разви. Наперен, сладкодумен и страшно убедителен. Доун също е убедителна, по свой начин. До сутринта се омаях и си мислех, че всичко е наред. Странно, но весело…
Бен Какстън не знаеше къде се събуди. Беше тъмно. Лежеше на нещо меко, но не беше легло.
Миналата нощ нахлу в паметта му като поток. Последният му спомен беше как лежеше до Доун на пода в Срединния храм и си говореха тихо. Бе го отвела там, потопиха се, споделиха вода, сближиха се…
Трескаво заопипва наоколо. Нищо.
— Доун!
Замъждука слаба светлина.
— Тук съм, Бен.
— Ох, помислих, че си излязла някъде.
— Не исках да те будя. — Той изведнъж се разочарова, че я вижда с церемониалната тога. — Трябва да започна Изгревната служба за непосветени. Джилиън още не се е върнала. Както знаеш, имаше много хора за посвещаване в следващия кръг.
Сега си припомни и какво му бе казала през нощта… как се разстрои въпреки внимателните обяснения… а тя го утешаваше, докато се улови, че е напълно съгласен. И все още не грокваше всичко, но… Джил извършваше ритуали като висша жрица — щастливо задължение, в което Доун бе предложила да я отмени. Бен се питаше защо не съжалява, че Джил отказа.
— Доун, веднага ли трябва да тръгваш?
Надигна се и я обви с ръце.
— Трябва, Бен… миличък Бен.
Тя сякаш се стопи в прегръдката му.
— Незабавно ли?
— Никога — каза Доун тихо, — не бива да бързаме чак толкова.
Тогата вече не ги разделяше. Беше твърде слисан, за да се чуди къде е изчезнала дрехата.
Събуди се втори път и когато стана, „малкото гнездо“ се освети. Протегна се, установи, че се чувства превъзходно, после се огледа за шортите си. Не си спомняше кога ги свали. Несъмнено, не се пъхна с тях в басейна. Вероятно са там някъде… Излезе и намери баня.
След няколко минути беше избръснат, изкъпан и освежен. Надникна в Срединния храм, не намери шортите и реши, че някой ги е окачил в преддверието, където бяха всички дрехи за излизане. Каза си, че не му пука и се засмя сам на себе си, че толкова се чудеше какво да ги прави предната вечер. В Гнездото му трябваха колкото и втора глава на раменете.
Не усещаше и помен от махмурлук, макар да изпи доста с Доун. Тя като че изобщо не се поддаваше на алкохол, затова и той попрекали. Доун… какво съкровище! Дори не се разсърди, когато в по-разгорещен момент я нарече „Джил“. Май се зарадва.
Не завари никого в големия хол. Питаше се кое време е. Не го интересуваше особено, но изведнъж огладня. Тръгна към кухнята, за да потърси нещо.
Един мъж се обърна към него, когато влезе.
— Бен!
— Здрасти, Дюк!
Веднага попадна в мечешка прегръдка.
— Ех, че се радвам да те зърна. Ти си Бог! Как предпочиташ яйцата — бъркани или на очи?
— Ти си Бог. Тебе ли хванаха да готвиш?
— Само ако не успея да се измъкна. Повечето време Тони се занимава с това. Всички помагаме. Дори и Майк, стига Тони да не го спипа, защото е най-некадърният готвач на света.
Дюк продължи да чупи яйца, но Бен се намеси.
— Ти се погрижи за препечените филийки и кафето. Имате ли устърширски сос?
— Каквото се сетиш, Пати го има. Ето го. — Дюк извади шишето и добави: — Надникнах при тебе преди малко, но ти още хъркаше. Откакто дойде, или аз бях зает, или ти.
— Дюк, с какво се занимаваш сега?
— Дякон съм. Някой ден ще ме ръкоположат. Малко бавно загрявам, ама тука е все едно. Уча марсиански… заедно с всички. И се грижа техниката да работи нормално, както при Джубал.
— Сигурно ти помагат цяла тумба техници.
— Бен, изобщо не позна. Почни нищо не пипам. Само да видиш как Майк прочиства задръстен кенеф! Изобщо не се правя на каналджия. От останалите джаджи девет десети са в кухнята, дори не са толкова като при Джубал.
— Нямате ли разни сложни машинарии в храмовете?
— Само за осветлението. Право да ти кажа… — ухили се Дюк, — …най-важната ми работа е да мързелувам. Инспектор съм. По противопожарната охрана.