— А?
— Взех всичките изпити, както си е редно. Имам тапии и за санитарен надзорник, също и по техника на безопасността. Не пускаме външен човек да припари. Ако щат, да идват на службите за непосветени, ама не влизат, ако Майк не позволи.
Наредиха храната по чиниите и се настаниха до масата.
— Бен, ще останеш ли?
— Не мога, Дюк.
— Ами, не можеш. И аз само дойдох на гости… после цял месец се цупих при Джубал, преди да му кажа, че си тръгвам. Все тая. Ще се върнеш. Недей да решаваш преди Споделянето на водата довечера.
— Какво споделяне на водата?
— Доун не ти ли каза?
— Ъ-ъ… май пропусна.
— Май трябваше да оставя на Майк обясненията. Или не — хората ще приказват за това цял ден. Споделяш ли водата, ти грокваш. Ти си от Първопризваните.
— „Първопризвани“ ли? И Доун спомена нещо подобно.
— Онези, които станахме водни братя на Майк, преди да научим марсиански. Другите не се случва често да споделят вода и да се сближават, преди да влязат в Осмия кръг… а дотогава мозъците им вече работят на марсиански. Ами че някои от тях го знаят по-добре от мене! Нищо не е забранено — можеш да споделиш вода и с някой извън Осмия кръг. По дяволите, нищо не ми пречи да сваля някое маце в бара, да споделим вода, да я замъкна в леглото, а чак после да я заведа в Храма. Ама няма да го направя. Ей това е важното — не ми се иска. Бен, сега ще се престоря на пророк. Лягал си с някои страхотни парчета…
— Е, случвало се е.
— Остави тия преструвки. Знам те аз. Само че повече няма да ти хрумне да го правиш с някоя, ако не сте водни братя.
— Да бе…
— Хайде след година ти да ми кажеш. Случва се Майк да реши, че някой е готов, преди да стигне Седмия кръг. Предложи на една двойка вода, още като бяха в Третия кръг — той вече е проповедник, а тя жрица… Сам и Рут се казват.
— Не се запознахме.
— Ще се видите. Но само Майк познава безпогрешно. Рядко става Доун или Пати да набележат някой… но не преди Третия кръг, пък и винаги питат Майк. Е, не че са длъжни. Все едно, с Осмия кръг се започва споделянето на водата и сближаването. Щом минат в Деветия — в самото Гнездо — тогава е церемонията, на която викаме „Споделяне на водата“, макар да го правим по цял ден. Гнездото се събира и новият брат става завинаги част от нас. Ти вече си станал… но не сме ти правили церемонията, затова тая вечер отложихме всичко да те поздравим. И за мене го направиха. Бен, това си е най-хубавата тръпка на света.
— Дюк, пак не разбрах.
— Как да ти кажа… много неща са събрани в едно. Бил ли си някога на истинско хавайско „луау“, дето ченгетата все ги налитат и завършват с по някой развод?
— Ами… да, бил съм.
— Братко, бил си на пикник от неделното училище! Но това изобщо не е всичко. Женил ли си се?
— Не съм.
— Вече си женен. Утре сутринта няма да се съмняваш. — Дюк се замисли щастливо. — Бен, аз бях женен преди. Отначало тръгна чудесно, после стана ад. А сега ми харесва през цялото време. Направо съм се побъркал! Не ти разправям само колко е приятно да си лягаш с цял орляк страхотни мацки. Всички братя си ги обичам — и мъжете, и жените. Виж я Пати, като майчица ни е. Не ми се вярва някой мъж да няма нужда от такива грижи. Все се сещам за Джубал, щом я видя… а оня опак старец най-добре да идва бързичко тука! Исках да ти кажа, че не е само защото Пати е такава жена. О, не че ми липсват хормони, като я гледам…
— На кой му липсват хормони? — прекъсна го звучен контраалт.
— Не и на мене, кръшна еврейска развратнице! Бебчо, ела да целунеш своя брат Бен.
— Може да съм развратна, но и веднъж не съм взела пари за това — отвърна жената, която ги доближи с плавни стъпки. — Започнах да се раздавам, преди да ми обяснят, че се плащало. — Целуна Бен старателно и устремено. — Ти си Бог, братко.
— Ти си Бог. Споделяме водата.
— Дано не ожадняваш. И не слушай Дюк. Както се държи, трябва да е роден в колба, а не от майка.
Целуна Дюк още по-бавно и страстно, докато той я потупваше отзад. Жената беше ниска, закръглена, мургава и имаше синьо-черна грива, падаща до кръста й.
— Дюк, да си виждал онзи домашен журнал, откакто стана? — Отне му вилицата и започна да яде от неговата чиния. — Ох, че е вкусно! Не си ги пържил ти.
— Бен се постара. А защо ми е на мене някакъв домашен журнал?
— Бен, защо не забъркаш още трийсетина яйца, ще ги приготвя на почивки. Миличък, вътре имаше нещо, което исках да покажа на Пати.
— Добре, веднага започвам — съгласи се Бен.
— А, без никакви щури идеи да обзавеждате наново тая бърлога! — възмути се Дюк. — И ми остави малко от яйцата! Мъжете не могат да карат само на въздух!