Бен започна да я храни, а Джил не помръдваше.
— Ти поспа ли? — попита го след време.
— Е, събра ми се малко сън.
— А на Доун колко й се събра? Два часа?
— О, повечко беше все пак.
— Значи и тя е добре. Два часа вече ни стигат, колкото осем преди. Знаех колко хубава нощ ви очаква, но се безпокоях дали Доун ще има време да си почине.
— Да, нощта беше хубава — призна Бен, — макар да се учудих малко, че… ми я натика в ръцете.
— Бил си направо потресен. Познавам те, Бен. Изкуших се аз да остана през нощта с тебе — толкова ми се искаше, скъпи! Но ти дойде целия ръбат и ъгловат от ревност. Мисля, че ти е минало. Познах ли?
— Така ми се струва.
— Ти си Бог. И аз имах чудна нощ. Не се притеснявах за тебе, защото знаех, че си в добри ръце. Най-добрите, не мога и да се меря с нея.
— Не е вярно, Джил!
— Тъй ли? Гроквам, че още има малко грапавинки в тебе, но ще те пречистим. — Тя се надигна да седне, погали го по бузата и каза сериозно: — И то преди вечерта. Защото най-много за тебе, от всичките ми любими братя, искам Споделянето на водата да е съвършено.
— Ами… — запъна се Бен и млъкна.
— Сега е очакване — каза Джил, протегна ръка към края на дивана и Какстън би се заклел, че кутия цигари скочи в ръката й.
С удоволствие смени темата.
— И ти си понаучила фокуси.
— Нищо особено — засмя се Джил. — „Аз съм само едно яйце“, както повтаряше моят учител.
— Как го направи?
— Подсвирнах им на марсиански. Първо грокваш нещо, после грокваш какво искаш от… Майк! — размаха ръка тя. — Тук сме, мили!
— Идвам. — Човека от Марс се запъти право към Бен, хвана го за раменете и го изправи. — Я да те погледна! Ей, че ти се радвам!
— И аз се радвам да те видя. И да съм тук.
— Какви приказки чувам? Щял си да останеш само три дни?!
— Майк, аз работя.
— Ще видим това. Всички момичета много се вълнуват за довечера. Защо ли не затворим портите днес… и без това нищо не могат да свършат.
— Пат промени графика — каза му Джил. — Доун, Рут и Сам ще поемат каквото трябва. Ти си свободен целия ден.
— Чудесна новина!
Майк седна, сложи главата на Джил в скута си, придърпа Бен към себе си, прегърна го и въздъхна. Още носеше изискания бял костюм, с който Какстън го видя вечерта.
— Бен, не се захващай с проповеди. Ден и нощ тичам от една работа към друга, а внушавам на хората да не бързат никога. Заедно с Джил и Джубал, ти си от хората, на които дължа най-много на тази планета, но чак сега мога да те поздравя. Как си? Изглеждаш ми бодър и жизнен. Доун казва, че нямало никакво съмнение.
Бен усети прилив на топлина в бузите си.
— Добре съм.
— Радвам се. Довечера хищници ще дебнат на воля. Ще гроквам отблизо и ще те подкрепям. Накрая ще си още по-свеж, нали, Малко братче?
— Да — потвърди Джил. — Бен, Майк може да ти даде и физически сили, не само да те подкрепи духом. И аз успявам по малко. Но Майк го прави както трябва.
— Джил има дарба — възрази Майк и я погали. — Малкото братче е опора за всички ни. За снощи това важеше особено. — Усмихна й се и запя:
— …не е ли вярно, Малко братче?
— Измислици! — възкликна явно доволната Джил и притисна ръката му към тялото си. — Доун е същата като мен и никак не й липсва желание.
— Но сега Доун е долу и отсява зърното от плявата. Заета е, а ти не си. Много важна разлика, нали, Бен?
— Може би…
Какстън се смущаваше от поведението им дори в това отличаващо се със свободомислие място. Би предпочел да престанат да се натискат или поне да му дадат повод да се махне.
Майк продължаваше да гали Джил, другата му ръка беше около кръста на Бен. Изрече почти тържествено:
— Нощ като тази — да помогнем на цяла група да премине в Осмия кръг — много ме възбужда. Нека ти кажа нещо от уроците за Шестия. Ние хората имаме онова, за което предишната ми раса дори не е мечтала. Длъжен съм да ти обясня колко ценно е то… защото аз знам какво е да го нямаш. Благословията да сме мъже и жени. И Той ги създаде Мъж и Жена — най-великото съкровище, сътворено от нас, Които-Сме-Бог. Джил?…
— Говориш вярно, Майк. Бен знае, че това е Истина. Скъпи, ще съчиниш ли песничка и за Доун?
— Добре.
Джил се кискаше.
— Тя чу ли те?
— Да, нададе мислен вой като футболен запалянко от Бронкс… заедно с целувка за Бен. Ей, никой ли няма в кухнята? Току-що се сетих, че от два дни не съм ял. Или от години.