— Май че Рут беше там — каза Бен и се опита да стане.
Ръката на Майк не го пусна.
— Дюк! Виж дали някой ще ми изпече стотина питки. Ще пийна и десетина литра кленов сироп.
— Ей сега — отвърна Дюк. — Аз ще ти ги направя.
— Не съм чак толкова гладен! Намери Тони или Рут. — Майк придърпа Бен по-наблизо. — Гроквам, че не си съвсем щастлив?
— А? Нищо ми няма.
Майк се взря в очите му.
— Бен, как ми се иска вече да беше научил езика. Усещам напрежението в тебе, но не разбирам мислите ти.
— Майк… — обади се Джил.
Човека от Марс я погледна и пак се обърна към Бен.
— Джил току-що сподели с мен тревогите ти — каза бавно. — Това никога не съм могъл да грокна в пълнота. — В очите му се мярна съмнение, замълча, както в първите дни, за да намери думи. — Гроквам, че не можем да извършим Споделянето на вода довечера. Ще има очакване. — Майк поклати глава. — Съжалявам. Но очакването ще е пълнота.
Джил седна рязко.
— Не, Майк! Не бива да оставим Бен да си тръгне така. Не и Бен!
— Не гроквам, Малко братче — неохотно промълви Човека от Марс. Дългото мълчание беше по-наситено с вълнение от всякакви думи. Накрая той колебливо попита Джил: — Вярно ли говориш?
— Ще видиш!
Джил стана, премести се от другата страна на Бен и го прегърна.
— Целуни ме и стига си се ял отвътре.
Не изчака да я послуша, а сама го целуна. Бен забрави всичко и се унесе в топлото сияние на възбудата. Ръката се пристегна около кръста му и Майк каза тихо:
— Ние грокваме близост. Сега ли, Джил?
— Сега! Тук, незабавно… Ох, да Споделим водата, любими мои!
Бен се извърна и стъписваща гледка го изтръгна от блаженството. Незнайно как Човека от Марс се бе освободил от всичките си дрехи.
Тридесет и трета глава
— Е? — нетърпеливо се обади Джубал. — Прие ли поканата им?
— Ами! Ометох се оттам светкавично! Сграбчих си дрехите, изобщо не погледнах табелата и скочих гол в тръбата, както ги държах в ръце.
— Сериозно?! Мисля, че ако бях на мястото на Джил, щях да се почувствам оскърбен.
Какстън почервеня целият.
— Джубал, трябваше да си тръгна.
— Хъм… После какво стана?
— Облякох се, видях, че съм си забравил чантата горе, но не се върнах. Всъщност, толкова припряно избягах, че едва не се пребих. Нали знаеш как в обикновените „скоростни тръби“…
— Не знам.
— Е, да. Ако не натиснеш бутона за изкачване, тя те спуска бавно, като че плуваш в желе. Но аз не потънах надолу, а паднах… от шестия етаж. И миг преди да се размажа, нещо ме спря. Не беше спасителна мрежа, а някакво поле. Отгоре на всичко едва не се побърках от страх.
— Не се доверявай на механични уловки. Аз си ходя по стълбите и само в краен случай влизам в обикновен асансьор.
— Вярно, не са го доизкусурили. Дюк уж следи за безопасността, но каквото му каже Майк, все едно е Светото писание. Хипнотизирал го е. По дяволите, той всички ги е хипнотизирал. И ще е нужно нещо по-лошо от повредена „скоростна тръба“, за да се опомнят. Джубал, какво можем да направим? Толкова съм загрижен, че ще се поболея.
Джубал изду устни пренебрежително.
— И какво всъщност смути душевния ти мир?
— Всичко!
— Нима? Доколкото разбрах, наслаждавал си се на престоя си там, чак до края, когато си заприличал на подплашен заек.
— Ъ-ъ… така си е. Майк успя да хипнотизира и мен. — Какстън гледаше озадачено. — Може би изобщо нямаше да се отърся от магията, ако не беше тази смахната история. Майк ме беше хванал през кръста — нямаше начин да си смъкне дрехите!
— Бил си зает — сви рамене Джубал. — Вероятно не би забелязал и земетресение.
— Стига де! Не си затварям очите като някоя ученичка. Как го е направил?
— Не виждам защо трябва да се занимаваме с тази загадка. Да не ми намекваш, че си изпаднал в шок, защото Майк е бил гол?
— Да, беше истински шок.
— Когато и ти си бил с гол задник? Не ми пробутвай врели-некипели!
— Не, не е това! Джубал, как да ти го втълпя? Изобщо не понасям групови оргии. Едва не си повърнах закуската. — Какстън се размърда неловко в креслото. — А ти как би се почувствал, ако хората започнат да се държат като стадо маймуни в твоя хол?
Харшо сплете пръсти.
— Именно в това е ключът към всичко, Бен. Те не са били в моя хол. Щом влизаш в нечий дом, приемаш правилата. Универсална основа на цивилизованото поведение.
— Значи тяхното държание нямаше да те отврати?
— О, подхвана съвсем друга тема. Смятам публичните прояви на нагона за безвкусица, което се дължи на нормите, втълпени ми в детството. Доста голяма част от човечеството не признава тези норми. Оргиите имат дълга история. Но чак пък да ме „отврати“? Драги ми господине, отвращава ме само онова, което засяга грубо нравствените ми убеждения.