— Знам — кимна Джубал. — Джилиън се отличава с непоклатимата си невинност, която не й позволява безнравствени постъпки. — Намръщи се. — Бен, боя се, че и на тебе, а и на мен ни липсва именно ангелската невинност, за да живеем според съвършения морал на тези хора.
Бен го зяпаше слисано.
— Мислиш, че онова е морално? Признавам, Джил не знае, че бърка. Майк я е подмамил, а и той самият не разбира кое е добро и кое зло. Нали е Човека от Марс.
Джубал се мръщеше.
— Да, мисля, че всичко направено от хората в Гнездото — не само от нашите хлапета — е морално. Нямам представа за подробностите, но… да, всичко. Вакханалиите, смяната на партньорите без никакъв срам, общото домакинство, анархията — всичко!
— Джубал, ти ме изуми. Щом така си се настроил, защо не отидеш при тях? Те много искат да си там. Ще ти направят страхотно посрещане, Доун е готова да ти целува краката и да ти слугува. Не преувеличавам.
— Не мога — въздъхна Харшо. — Преди петдесет години… но не сега. Братко мой Бен, вече не съм способен да си върна тази невинност. Твърде дълго свиквах със собственото си зло и безнадеждност, за да се пречистя в тяхната вода на живота. Ако изобщо някога съм бил невинен…
— Майк мисли, че това ти е присъщо в пълнота. Доун ми предаде думите му.
— Е, значи няма да го разочаровам. Майк вижда в мен само своето отражение. Да бъда огледало ми е професия.
— Джубал, май и ти се уплаши.
— Именно, драги ми господине! Само че се страхувам не от морала им, а от надвисналите над тях външни заплахи.
— А, нищо лошо няма да им се случи.
— Вярваш ли си? Ако боядисаш една маймуна в розово и я тикнеш в клетката при кафявите, ще я разкъсат. Онези дечица си просят мъченичеството.
— Не те ли избива на мелодрами?
Погледът на Харшо го опари.
— И така да е, трябва ли да приемаш опасенията ми толкова лековато? Светците често са изгаряли на клада. Нима и техните мъки би нарекъл „мелодрама“?
— Не исках да те ядосам. Само ти напомних, че нищо не ги заплашва, защото сега не е средновековието.
— И разчиташ да ме убедиш? Сигурно не съм забелязал толкова важните разлики. Бен, този начин на живот е бил предлаган много пъти на нашия порочен свят. И светът винаги е смазвал опитите. Я си спомни за ранните християни — анархия, общо домакинство, групов брак, дори целувката на братството. Майк доста неща е взел от тях. Хъм… значи и мъжете целуват мъже, нали?
Бен сведе поглед смутено.
— Е, аз поне не съм налитал да те мляскам. Но не вярвам, че това е извратеност.
— Както и при ранните християни. Как мислиш, аз глупак ли съм?
— Ще се въздържа от мнение.
— Много благодаря. Не бих съветвал никого да целуне по братски пастора на някоя булевардна църквичка. Първичното християнство отдавна е изчезнало. Открай време се точи все същата тъжна история — стремеж към съвършената любов, величествени надежди и възвишени идеали… после гонения и провал. — Джубал въздъхна отново. — Досега се безпокоях за Майк, но май всички са в беда.
— А аз как се чувствам, според тебе? Не приемам твоите теории за „просветлението“ им. Това, което вършат, е грешно!
— Само защото случката накрая ти е като трън в петата.
— Е… не е само затова.
— Но това е главната причина. Бен, етиката на секса е тема, пълна с главоболия. Всеки от нас е принуден да търси решение, приемливо за околните. И трябва да се съобразява с нелеп, неприложим и гнусен сбор от така наречени „нравствени норми“. Почти всички знаем, че те са зло, и почти всички ги нарушаваме. Но си плащаме прескъпо с угризения и лицемерие. Щем не щем, тези норми ни потискат, мъртви и смрадливи като окачена на шията разлагаща се птица.
Важи и за тебе, Бен. Ласкаеш се със заблудата, че си свободна душа. Но щом се сблъска с необичайни за тебе сексуални правила, веднага ги съпостави с все същите юдео-християнски норми… и си въобразяваш, че вече си доказал собствената си правота. Щуротия! На твое място все пак бих предпочел да се убедя от собствен опит. А реакцията на твоя стомах се дължи на предразсъдък, набит в главата ти, преди да започнеш да мислиш с нея.
— Какво ще кажеш за своя стомах?
— Моят също е тъп, но не му позволявам да командва мозъка ми. Съзирам красотата в опита на Майк да наложи идеална етика и се възхищавам на прозрението му, че трябва да започне, като прати на боклука сегашните сексуални норми. Нужно е свежо начало. На повечето философи им липсва такава смелост. Те първо приемат основите на властващия морал — моногамия, традиционно семейство, наследяване, табу върху тялото, забрана на свободните връзки и така нататък. Чак тогава започват да човъркат в дреболиите… и стигат до абсурда да обсъждат дали голите женски гърди са неприлична гледка! Но главната им грижа е как да ни принудят да се подчиняваме на нормите. Слепи са за факта, че повечето всекидневни трагедии наоколо се дължат именно на тези норми, а не на нежеланието да бъдат спазвани.