И ето ти го Човека от Марс, взира се в неприкосновения морал с ясния си поглед… и го отхвърля. Не знам точно какви правила е въвел, но явно нарушава законите на всяка по-значителна държава и би вбесил „праведниците“ от всяка по-голяма религия, заедно с повечето агностици и атеисти. И все пак горкото момче…
— Джубал, не го наричай момче. Той е мъж.
— Нима? Нещастният полумарсианец ни казва, че сексът е начин да достигнем щастието. И така би трябвало да бъде. Бен, най-лошото в секса е, че го използваме да си причиняваме страдания. А не бива да е мъка. Ако не щастие, поне трябва да е източник на удоволствие.
Но моралът ни заявява: „Не пожелавай жената на ближния си“. Какъв е резултатът? Вярност насила, прелюбодеяния, ревност, омраза, побоища и чести убийства, разбити семейства и смазани деца. Само унижения и за мъжете, и за жените. Спазвана ли е когато и да било тази Божа заповед? Ако един мъж ми се закълне с ръка на Библията, че не е пожелавал жената на ближния си, защото е забранено, ще заподозра в него лицемера или импотентния психопат. Всеки мъж, достатъчно жизнен да има деца, е пожелавал множество жени, независимо предприел ли е нещо да задоволи желанието си.
А Майк идва и казва: „Няма нужда да пожелаваш моята жена… обичай я! Любовта й няма да се изчерпи, нищо няма да загубим, освен страха, вината, омразата и ревността.“ Но предложението му е немислимо. Доколкото си спомням, само ескимосите са били подобаващо наивни, и то преди сблъсъка си с цивилизацията. Толкова са били откъснати от света, че са приличали на Човека от Марс. Но ние им натрапихме своите „добродетели“, сега си имат и вярност, и прелюбодеяния. Бен, какво спечелиха тези хора?
— Не би ми харесало да живея като ескимос.
— И на мен. Гади ми се от вонясала риба.
— Аз пък си мислех за сапуна и топлата вода. Май съм капризен.
— Същият съм. Родих се в къща, където канализацията беше като в ескимоско иглу. Предпочитам сегашния си дом. Въпреки всичко ни описват някогашните ескимоси като най-щастливите хора в света. И да са били потиснати понякога, не е било заради ревност. Нямали са такава дума в езика си. Разменяли си жените за удобство и забавление, без да се сърдят. Е, кой тогава е побърканият? Огледай мрачния свят около нас и ми кажи дали последователите на Майк ти се сториха по-щастливи от останалите?
— Джубал, не успях да поговоря с всички. Но наистина са щастливи. Едва ли не смахнати. Има нещо нередно в цялата история.
— Май твоето присъствие е било най-нередно.
— Но защо?!
— Жалко, че убежденията ти са се вкоравили толкова отрано. Само три дни да живееш, както те са ти предложили, ще имаш скъпоценен спомен до последния си миг. А ти, идиотче недорасло, си позволил на ревността да те прогони оттам! Да бях на твоите години, щях да стана ескимос. Толкова ме ядоса, че се утешавам само с надеждата да съжаляваш вечно за глупостта си. Бен, с възрастта хората не помъдряват, но поне виждат нещата по-ясно… и най-тъжно е да си припомняш съблазните, от които си избягал. И аз имам за какво да съжалявам, но не може да се сравни с тежкото бреме, което ще те гнети.
— Стига си ми търкал сол по раните!
— За Бога, човече… или си мишка? Та аз се опитвам да те вбеся! Защо си дошъл да хленчиш пред един старец? Би трябвало да летиш към Гнездото с устрема на пощенски гълъб! Ах, защо не мога да смъкна поне двайсет години от гърба си, веднага отивах в църквата на Майк…
— Джубал, стига си се майтапил. Какво мислиш наистина за тази църква?
— Нали ти ми разправяше, че всъщност било учение.
— И да, и не. Поднасят го като „Истината“ с главна буква, както Майк я е научил от Старите на Марс.
— „Старите“, а? За мен това е бълнуване.
— Майк вярва в тях.
— Познавах един предприемач, който вярваше, че получава съвети за своя бизнес лично от духа на Александър Хамилтън. Обаче… да му се не види, защо ли пък точно аз ще се правя на „адвокат на дявола“ в тази история?
— Сега какво те прихвана?
— Бен, най-отвратителният грешник е онзи лицемер, който превръща религията в източник на облаги. Но нека допуснем, че и дяволът може да е прав. Майк вярва и проповядва истината, както я разбира. А за неговите „Стари“ не знам има ли ги или ги няма. Просто не мога да смеля тази идея. А вероучението „Ти си Бог“ не е нито по-правдоподобно, нито по-невероятно от останалите. Уредят ли ни някой път Съдния ден, току-виж научим, че точно конгоанският Мумбо-Юмбо е Големият шеф.