Подаде чашата на Ан, взе нож и си отряза парче ябълка. Дюк взе чашата и я предаде на Джубал, който изведнъж усети, че гърлото му е пресъхнало.
Майк стисна ръката му и се засмя.
— Стига си се притеснявал. Ще трае само няколко минути. Пак ще се видим, татко.
Тримата излязоха, а Джубал се върна в хола. Още държеше чашата. Някой я взе от ръката му, но той не забеляза, вперил поглед в стереоизображението.
Тълпата се сгъстяваше все повече, а рехавата редица полицаи имаше само палки. Чуваха се откъслечни крясъци.
— Пати, къде са сега? — попита някой.
— Слязоха току-що. Майкъл ги изпревари малко, защото Дюк хвана Ан да не падне. Минават край рецепцията. Вече забелязаха Майк, започнаха да го снимат.
Появи се огромната глава на жизнерадостен водещ.
— Подвижния новинарски екип на „Ню Уърлд“ е както винаги на най-горещото място. Вие гледате предаването „Щастлива ваканция“. Преди секунда научихме, че фалшивият месия, известен и като Човека от Марс, е изпълзял от скривалището си в една хотелска стая в този прекрасен град. Явно Смит е решил да се предаде на властите. Вчера той избяга, след като взриви затвора с мощни експлозиви, донесени му тайно от негови фанатични привърженици. Но непробиваемата полицейска блокада изглежда го е разколебала. Още нищо не е сигурно — повтарям, не се знае какво ще стане, затова останете с нас и ще бъдете най-осведомените хора в света… а сега няколко думи от вашия местен спонсор, който подпомага разкриването на вълнуващите тайни…
— Благодаря, „Щастлива ваканция“, благодаря и на всички, които гледат „Ню Уърлд“! Защо трябва да изберете „Райски цени“? Защото нашите цени са най-ниските! Елате да се убедите лично в „Елисейски полета“, новооткрития комплекс за избрани клиенти. Това е земя, отнета от залива, всеки парцел гарантирано остава един метър над водата и при най-високите вълни, а пък този нищожен наем… охо, ще се видим по-късно, приятели, обадете ни се на този номер!
— Аз ви благодаря, Джик Морис, също и на всички, участвали в изграждането на „Елисейски полета“! Приятели, май ще има нещо интересно! Да, започва се…
(— Излизат пред хотела — тихо каза Пати. — Хората още не забелязват Майк.)
— Ето… виждате главния вход на великолепния хотел „Сан Суси“, Перлата на Залива, чиято управа не носи никаква отговорност за този беглец от правосъдието, напротив — оказа пълно съдействие на властите, както четем в току-що полученото изявление на господин Дейвис, началника на местното полицейско управление. А докато чакаме предстоящите събития, няколко факта от странния живот на този получовек, израснал на Марс…
Кадрите се сменяха бързо — отдавнашния старт на „Посланик“, изящния полет на „Защитник“ в пространството, тласкан от двигателите „Лайл“, марсианците на своята планета, триумфалното завръщане на „Защитник“, секунда-две от първото интервю с фалшивия „Човек от Марс“, още по-кратка панорама на залата в Двореца на властта, шумното връчване на почетния докторат. Коментарът беше като откос на скорострелна картечница.
— Пати, виждаш ли ги?
— Майкъл стои на площадката над стъпалата, тълпата е на стотина метра от него. Полицията още ги удържа. Майк чака Дюк да смени някакъв обектив. Не бързат.
Камерата се завъртя да покаже човешкото гъмжило.
— Приятели, сигурно разбирате състоянието на тези порядъчни хора. Напоследък в града им се случиха неприятни неща и те не са в особено добро настроение. Виждаха как някои потъпкват всякакви норми, как позорят силите на реда. Имат право да се гневят. Фанатизираните поклонници на заклеймения като антихрист Смит не се спираха пред нищо, за да всяват хаос в напразен опит да измъкнат водача си от ръцете на правосъдието. Всичко може да се случи… всичко! — Гласът на водещия зазвуча по-настървено: — Да, той излиза… върви към хората! — Камерата се завъртя светкавично, Майк крачеше право към обектива. Ан и Дюк бяха изостанали. — Ето го! Ето го! Наближава решителният момент!
Майк вървеше спокойно, стереото вече го показваше в естествена големина, сякаш се бе върнал в стаята при водните си братя. Спря в края на полянката пред хотела, на броени метри от тълпата.
— Викахте ли ме?
Отвърнаха му с ръмжене.
По небето се носеха разпръснати облачета. Слънцето се показа и лъчите му огряха Човека от Марс.
Дрехите му изчезнаха. Стоеше пред множеството в златното сияние на красотата си. Болка прониза Джубал. Каза си, че и Микеланджело би слязъл от скелето в Сикстинската капела, за да увековечи това великолепие.