Майк промълви кротко:
— Вижте ме. Аз съм Син Човешки.
Прекъснаха предаването за десетсекунден кан-кан, танцьорките пееха за най-чудесния, най-еротичния сапун и подканяха дамите да запазят опаковките, за да участват в рекламната игра.
Когато белите мехурчета изчезнаха сред кръшен смях, чу се яростното:
— Ти си проклет от Бога!
Парче от тухла удари Майк по ребрата. Той се обърна към нападателя и му каза:
— Но ти също си Бог. Можеш да прокълнеш само себе си… и не можеш да избягаш от своето проклятие.
— Богохулник!
Камък разцепи кожата на челото му. Потече кръв. Майк говореше невъзмутимо:
— Когато се опълчвате срещу мен, всъщност се борите със себе си… защото вие сте Бог, аз съм Бог и всичко, което гроква, е Бог. Друг няма. — Камъните се сипеха върху него, вече кървеше на много места. — Чуйте Истината. Нямате нужда от омразата, от насилието, от страха. Поднасям ви водата на живота… — Изведнъж в ръката му се появи искряща кристална чаша. — …и можете да я споделите когато пожелаете, за да живеете заедно в мир, любов и щастие.
Камък пръсна чашата. Следващият го удари по устата.
А Майк се усмихваше с кървящите си устни, гледаше право в камерата с угрижена нежност. Може би някаква светлинна илюзия или особеност на обективите обкръжаваше главата му със златен ореол.
— О, братя мои, толкова ви обичам! Пийте до насита. Споделяйте и се сближавайте завинаги. Вие сте Бог.
— Ти си Бог — шепнешком му отговори Джубал.
Петсекундно прекъсване
— „Пещерата Кахуенга“! Нощният клуб с истински смог от Лос Анджилис, доставян всеки ден в резервоари. Шест екзотични танцьорки!
И веднага:
— Да го линчуваме! Да сложим на копелето вратовръзката за чернилки!
Едрокалибрена пушка гръмна от упор и откъсна дясната ръка на Майк в лакътя. Подканващо разтворената длан тупна меко в тревата.
— Айде, Дребосък, цели се по-убаво!
Тълпата дюдюкаше, чуваха се ръкопляскания и смях. Тухла смаза носа на Майк.
— Истината е проста, но Пътят човешки е труден. Първо трябва да се научите как да владеете себе си. Другото ще дойде само. Благословен е онзи, който се познава и си налага волята си, защото негов е светът, любов и щастие ще го съпровождат, накъдето и да тръгне.
Нов изстрел, после още два едновременно. Куршум четиридесет и пети калибър се заби над сърцето на Майк, пръсна шестото ребро и се отвори голяма разкъсана рана. От едрите сачми на ловната пушка едната му раменна кост щръкна през жълто-червената дупка.
Майк се олюля леко, продължи да говори ясно и бавно:
— Ти си Бог. Познай това и Пътят е открит пред тебе.
— Проклет да си! Стига е мърсил Името Божие!
— Хайде, хора! Да го довършим!
Тълпата се втурна напред, поведена от първия смелчага с бухалка в ръцете. Удряха Майк с камъни и юмруци, събориха го и започнаха да го тъпчат. Той говореше, а те чупеха ребрата му, смазваха прекрасното тяло, откъснаха му едното ухо. Накрая някой се разкрещя:
— Дръпнете се да му лисна бензин!
След предупреждението сред сганта се отвори кръг, камерата показа в едър план лицето и раменете на Майк. Човека от Марс се усмихна на своите братя и изрече ясно и тихо:
— Обичам ви.
Непредпазлив скакалец кацна на една педя от лицето му, Майк се обърна да го погледне.
— Ти си Бог — каза му щастливо и се обезтелеси.
Тридесет и осма глава
Пламъци и облаци дим запълниха стереокартината.
— Олеле! — почтително промълви Пати. — По-страхотен завършващ номер не е имало на света.
— Да — сериозно потвърди Беки, — и самият Професор не би се сетил.
Ван Тромп прошепна на себе си:
— Какъв стил само! Умно изпипано. Момчето си отиде достойно.
Джубал се вторачи в братята си. Нима беше единственият, който чувстваше нещо? Джил и Доун седяха прегърнати, но те винаги правеха така, когато бяха заедно. Не изглеждаха разстроени. Дори в спокойните очи на Доркас нямаше сълзи.
Адът се смени с усмихнатия водещ.
— А сега, приятели, да отделим време и на нашите спонсори от „Елисейски полета“, които вежливо ни отстъпиха, за да…
Пати изключи стереото и каза:
— Ан и Дюк вече се качват. Ще ги преведа през фоайето и ще обядваме.
Понечи да излезе, но Джубал я спря.
— Пати, ти знаеше ли какво се кани да направи Майк?
Тя го погледна озадачено.
— Не, разбира се. Необходимо беше да очакваме пълнота. Никой не знаеше.
— Джубал… — Джил го гледаше. — Любими татко наш… моля те да грокнеш в пълнота. Майк не е мъртъв. Как може да умре, щом е невъзможно да го убият? Нито ще ни напусне някога — вече сме го грокнали. Ти си Бог.