— Ти си Бог — повтори той зашеметено.
— Така е по-добре. Ела да седнеш между мен и Доун.
— Не искам. Оставете ме на мира.
Сляпо се затътри към стаята си, залости вратата и се опря тежко с двете си ръце върху облегалката на леглото. Синко, синко! Защо не умрях вместо тебе! Имаше за какво да живее… но един стар идиот, когото момчето уважаваше прекалено, трябваше непременно да се раздрънка, да го подтикне към никому ненужно, безсмислено мъченичество. Ако Майк беше дал на простаците нещо „страхотно“ — като бингото или стeреовизията… А той реши да им дари Истината. Или частица от нея. Че пука ли му на някой за Истината? Джубал се разсмя през сълзи.
След малко си избърса очите, стисна зъби и затършува из сака. Винаги носеше необходимото, откакто инсултът сполетя Дъглас и му напомни, че плътта е тленна.
Сега не можеше да понесе своя удар. Предписа си три таблети, за да стане по-бързо, глътна ги с вода и веднага се просна на леглото. Скоро вече не изпитваше болка.
Но един далечен глас проникна в съзнанието му.
— Джубал…
— Пошивам ши. Ражкарай ше.
— Джубал! Татко, моля те!
— А?… Майк, какво има?
— Събуди се! Още не е пълнота. Нека ти помогна.
— Добре, Майк — въздъхна Джубал.
Остави се да бъде пренесен в банята. Главата му се наведе над тоалетната чиния, той повърна, взе долетялата чаша вода и си изплакна устата.
— Сега добре ли си?
— Добре съм, синко. Благодаря ти.
— Тогава ще отида да си върша работата. Обичам те, татко. Ти си Бог.
— Обичам те, Майк. Ти си Бог.
Джубал се позабави, докато си придаде по-човешки вид. Преоблече се, глътна малко бренди, за да потисне киселините в стомаха си. Отиде при другите.
Пати беше сама в стаята с дрънкалото. Още беше изключено. Тя се извърна.
— Джубал, искаш ли да хапнеш?
— Да, благодаря.
Тя стана.
— Чудесно. За съжаление повечето се наядоха набързо и се разбягаха по задачи. Но всеки остави целувка за тебе. Ето ти ги накуп.
Успя да му предаде цялата поверена й обич, скрепена с нейната. Накрая Джубал се почувства изпълнен със сила. От тъгата не остана и помен.
— Ела в кухнята. Тони излезе и които сме тук засега, се събрахме в кухнята. Не че ръмженето му можеше да уплаши някого. — Тя се закова на място и се опита да погледне тила си. — Последната сцена не се ли е променила малко? Вижда ли се дим?
Джубал потвърди тържествено. Не виждаше промяна… но нямаше да се бори с чудатостите на Пати.
— Очаквах — кимна тя. — Мога да виждам всичко едновременно, освен себе си. Все още ми е нужно двойно огледало, за да си разгледам гърба. Майк казва, че скоро ще бъда Зряща без никакви ограничения. Но това не е важно.
Десетина от братята седяха около масата и покрай стените в кухнята. Дюк стоеше пред печката и разбъркваше нещо в малка тенджера.
— Здрасти, шефе. Поръчах аерокола с двайсет места. По-голяма не може да кацне тук… а пък трябва да настаним бебетата и любимците на Пати. Добре ли направих?
— Няма спор. Всички ли идват у дома?
Ако спалните не стигнат, момичетата ще се настанят по две в стая, ще сложат и походни легла в хола и още тук-там. Пък и нали ще спят по двама в легло… Като се замисли, едва ли и на него ще му позволят да спи сам… реши да не се съпротивлява. Толкова е уютно да има топло тяло до тебе, дори и да не ти минават други намерения през главата. За Бога, беше забравил колко е хубаво! Да се сближиш…
— Няма да дойдат всички. Тим ще ни закара, ще върне аеробуса и ще замине за Тексас. Капитана, Беатрис и Свен ще оставим в Ню Джърси.
Сам също се обърна.
— Рут и аз искаме да се върнем при децата. Саул ще дойде с нас.
— Не може ли първо да минете през дома за ден-два?
— Сигурно може. Ще питам Рут.
— Шефе — намеси се Дюк, — кога ще напълним басейна?
— Е, досега не сме пускали водата преди април, но с новите нагреватели е все едно. — Джубал помисли малко. — Само че времето не го бива много. Онзи ден пак валя сняг.
— Шефе, нека да те открехна. Тая банда може да гази в сняг до кръста, без да се усети, само за да поплува. Пък и нали знаеш, че може да стоплим водата по-евтино, без да горим нафта.
— Джубал!
— Кажи, Рут.
— Ще останем няколко дни. Не липсвам чак толкова на хлапетата, а и не напирам да поема ролята на майка, без Пати да е наоколо, за да ги укротява. А и ти още не си видял косата ми разпиляна във вода. Ще бъда същинска „Дай, за да получиш“.
— Значи си уредихме среща в басейна. Ей, къде се запиляха Касапина и Холандеца? Беатрис още не е идвала у дома, а и няма защо да бързат толкова.
— Ще им кажа, шефе.
— Пати, твоите змии ще изтърпят ли едно топло и чисто мазе, докато ги настаним по-удобно? Не говоря за Медената кифличка, тя си е като човек. Но май не е добре кобрите да пълзят из цялата къща.