— Ха! „Този човек Смит“! Човек! Нима не разбирате, че не е човек?
— Ъ?
— Смит… не… е… човек.
— Моля? Бихте ли обяснил, капитане?
— Смит е разумно същество с човешки произход, но е по-скоро марсианец. Преди ние да кацнем там, не бе зървал хора. Той мисли и чувства като марсианец. Отгледан е от раса, която няма нищо общо с нас — ами че те дори не знаят що е секс! И така — Смит е човек по произход, но марсианец по възпитание. Ако искате да го побъркате и да похабите такава „съкровищница“, пратете му вашите дебелоглави професори. Въобще не му давайте шанс да привикне с лудницата, която наричаме Земя. Не ми пука, аз си свърших работата!
Мълчанието бе прекъснато от генералния секретар Дъглас.
— При това я свършихте добре, капитане. Ако този човек… или човекомарсианец има нужда от няколко дни за приспособяване, уверен съм, че науката може и да почака малко. По-спокойно, Пит! Капитан Ван Тромп е достатъчно уморен.
— Но едно нещо не може да чака — намеси се министърът на общественото осведомяване.
— Кажи, Джок.
— Ако не покажем съвсем скоро Човека от Марс по стереото, ще си докараме бунтове на главите.
— Хъм… Джок, преувеличаваш. Разбира се, ще запълним новините с марсиански истории. Аз ще наградя капитана и неговия екипаж… да речем, утре. А капитан Ван Тромп ще може да сподели преживелиците си, след като си отдъхне тази нощ, разбира се.
Министърът поклати глава.
— Не е ли достатъчно, Джок?
— Хората очакваха експедицията да им докара истински, жив марсианец. Щом не разполагаме с такъв, имаме нужда от Смит, и то скоро.
— Живи марсианци значи? — Генералният секретар Дъглас се обърна към Ван Тромп. — Имате ли записи на марсианци?
— Хиляди метри лента.
— Ето ти го решението, Джок. Когато приказките на живо престанат да вършат работа, наблягайте на записите. А сега, капитане, да обсъдим въпроса за екстериториалността. Казвате, че марсианците нямали нищо против?
— Ами, не, сър… но и не дадоха съгласието си.
— Май не схващам мисълта ви.
Ван Тромп си подъвка устните, преди да продължи.
— Сър, да говориш с марсианец е все едно да си бъбриш с ехото. Изобщо не влизат в спорове, но и резултати също няма.
— Вероятно трябваше да доведете тук вашия… как му беше името… вашия семантик. Да не би да чака пред залата?
— Махмуд, сър. Доктор Махмуд. Но той се чувства зле. Ъ-ъ… леко нервно разстройство.
Капитан Ван Тромп си каза, че и това е начин да заместиш израза „къркан до смърт“.
— Трудности в следполетната адаптация?
— Да, донякъде.
„Проклети земни червеи!“
— Е, добре, доведете го, когато се оправи. Дано и онзи младеж Смит ни помогне с нещо.
Онзи младеж Смит беше зает с трудната работа да оцелее. Тялото му, непоносимо притиснато и отслабено от странно оформеното пространство в това немислимо място, най-после си отдъхна в мекото гнездо, където тези хора го настаниха. Прекрати усилието да поддържа непроменена формата си и съсредоточи третото си равнище в дишането и пулса.
Осъзна, че ако продължава така, ще се самопогълне. Белите му дробове пулсираха с честотата, с която бе свикнал у дома, сърцето му биеше трескаво, за да разпредели нахлуващия кислород. Всичко това се дължеше на опита му да се справи с теснотията, при това задушен от отровно плътната и опасно горещата атмосфера. Смит се погрижи за това.
Когато пулсът му спадна до двадесет удара в минута, а дишането му стана почти незабележимо, той отдели още малко време, за да е сигурен, че няма да се обезтелеси, докато вниманието му е насочено другаде. Когато се увери в това, остави малка от част от второто си равнище нащрек и оттегли съзнанието си. Беше необходимо да огледа отново подредбата на множеството нови събития, за да ги нагласи към себе си, а после да ги съхрани и възхвали.
Откъде да започне? С напускането на дома, когато обгърна тези, другите, превърнали се в новите му съгнездници? Или с идването си в това смазано пространство? Изведнъж пак го връхлетяха светлините и звуците от пристигането и усещането разтърси до болка неговото съзнание. Не, още не бе готов да приеме тази подредба… назад! Назад, към времето преди да срещне другите, които станаха свои. Дори още преди оздравяването, последвало първото грокване, че не е същият като братята си по гнездо… назад към самото гнездо.
Мислите му не съдържаха никакви земни символи. Съвсем отскоро се бе научил да използва най-прости изрази на английски, при това по-трудно, отколкото един индус в пазарлък с турчин. Смит си служеше с английския език като с кодова книга за трудно и несъвършено извличане на смисъла. А сега мисълта му, побрала трупани половин милион години абстракции от една изумително чужда култура, се бе отнесла толкова далеч от човешкия опит, че дори не подлежеше на превод.