— Аз ли го взех на работа?…
— Не ме прекъсвай! …та казах ти значи, че който суче мляко от две дойки, няма да се откаже и от трета. — Госпожа Дъглас се намръщи. — Джоузеф, в тази история има пръст Източната коалиция. Можеш да очакваш скоро предложение за вот на недоверие в Общото събрание.
— Какво? Не виждам никакво основание. Никой още не знае.
— Ох, за Бога! Всички ще научат. Онези от изток ще се погрижат за това. Сега млъкни и ме остави да помисля.
Дъглас си затвори устата и прочете, че местният съвет на града-окръг Лос Анджелис е подал молба до Федерацията за отпускане на помощ поради сериозните проблеми със смога, тъй като Министерството на здравеопазването не им осигурило еди-какво-си… ще трябва да им се подхвърли някоя мръвка, защото Чарли ще си има проблеми с преизбирането, нали и фостъритите издигат свой кандидат. При вчерашното затваряне на борсата акциите на „Лунар Ентърпрайзис“ отбелязали повишение с два пункта…
— Джоузеф!
— Да, скъпа?
— Нашият „Човек от Марс“ е единственият. А ако Източната коалиция представи свой, той е лъжливият. Така трябва да стане.
— Само че, скъпа моя, няма да ни се размине.
— Какви ми ги приказваш? Трябва да стане.
— Но не може. Учените веднага ще забележат подмяната. И без това едва измислям как да ги държа настрана.
— Ха, учените!
— Но ще забележат, да знаеш.
— Нищо такова не искам да знам! Учени! Половината им измишльотини са налучкване, другата половина — суеверия. Трябва до един да ги тикнат в затвора, да ги забранят със закон! Джоузеф, все не мога да ти набия в главата, че единствената истинска наука е астрологията.
— Е, за това не съм сигурен, скъпа. Не че подценявам астрологията…
— Не си и помисляй! След всичко, което направи за тебе!
— … но тези професори са твърде умни. Онзи ден един ми обясняваше за звезда, която тежала шест хиляди пъти повече от оловото. Или беше шестдесет хиляди?…
— Дрън-дрън! Че откъде е научил? Млъкни, Джоузеф! Нищо няма да признаваме. И техният човек не е истинският. А през това време ще впрегнем всички от сигурността и ще си го върнем, ако е възможно — преди Източната коалиция да вдигне шум. Наложи ли се употребата на сила и онзи Смит бъде застрелян при оказване на съпротива, толкова по-зле за него. И без това е голяма досада.
— Агнес! Ти чуваш ли се какво ми подсказваш?
— Нищо не ти подсказвам. Всеки ден загиват хора. Джоузеф, ще бъде от полза за всички, ако решим въпроса веднъж завинаги. Нали все ми повтаряш, че е важно благото за мнозинството.
— Не искам нищо лошо да се случи на момчето.
— Че кой е казал такова нещо? Но ти си длъжен да вземеш твърди мерки, Джоузеф. Историята ще те оправдае. Кое е по-важно — да се грижиш за доброто на пет-шест милиарда или да се лигавиш заради един човек, който май не е и гражданин според законите? — Дъглас не отговори и съпругата му се изправи. — Нямам време да споря с тебе за дреболии. Трябва да се свържа с мадам Везан, за да състави нов хороскоп. Не си погубих най-хубавите години да те поставя, където си сега, за да гледам как прахосваш всичко, защото не ти стига воля. И си изтрий жълтъка от брадичката.
С тези думи тя напусна трапезарията.
А главният администратор на планетата остана да изпие още две чаши кафе, преди да събере сили, за да се отправи към залата на Съвета. Горкичката Агнес! Да, сигурно се е оказал едно голямо разочарование за нея… а и с годините едва ли й ставаше по-леко. Е, поне беше вярна спътничка в живота, във всичко и докрай… пък и всички си имаме недостатъци. Вероятно й е писнало от него, колкото и… Стига, няма полза от такива глупости!
Той изопна гръб. Поне едно му е ясно! Няма да разреши да се държат грубо с онова момче Смит. Вярно, беше като трън в петата, но и доста трогателен с тази безпомощност на малоумник. Агнес би трябвало да го види как се плаши от нищо, тогава нямаше да си позволява подобни приказки. Смит би пробудил майчинското у нея…
Само че имаше ли нещо „майчинско“ у Агнес? Когато стискаше устни, трудно се забелязваха. А, край на празното умуване. Всички жени имат майчински чувства, нали и науката го доказа?
Проклета да е, обаче няма да й позволи да го мачка така! Все му натякваше, че тя го е издигнала на върха, но той си знаеше как беше… Пък и отговорността лежи само на неговите рамене. Дъглас стана, поизпъчи се и тръгна към залата на Съвета.
През целия ден очакваше някой да му стовари мълнията на главата. Но нищо не се случи. Наложи се да стигне до извода, че фактът за бягството на Смит е старателно прикрит от собствените му подчинени, колкото и да му се струваше невероятно. Генералният секретар жадуваше да затвори очи и да си представи, че тази ужасна бъркотия я няма, но събитията нямаше да го оставят на мира. Жена му също.