В съседната стая доктор Тадеус играеше крибидж с Том Мичъм, прикрепения специално към Смит фелдшер. Тадеус хвърляше по едно око на екраните и датчиците. Когато на един от тях проблясващото число от деветдесет и два удара в минута спадна до по-малко от двадесет, лекарят нахлу при Смит, следван по петите от Мичъм.
Пациентът лежеше върху гъвкавата тъкан на водното легло. Наглед беше мъртъв. Тадеус избълва:
— Доведи ми доктор Нелсън!
Мичъм отвърна отсечено:
— Веднага, сър! — След секунда добави: — Докторе, а електрошок?
— Доведи доктор Нелсън!
Фелдшерът изхвърча през вратата. Ординаторът огледа пациента си, без да го докосва. След малко влезе по-възрастен лекар, с мъчителната неловкост на човек, прекарал доста време в космоса, далеч от силно притегляне.
— Е, колега?
— Сър, преди две минути дишането, температурата и пулсът на пациента спаднаха изведнъж.
— А вие какво предприехте?
— Нищо, сър. Съгласно вашите указания…
— Добре. — Нелсън също огледа Смит и се обърна към комплекта уреди зад леглото — точно копие на онези в съседната стая. — Уведомете ме, ако настъпи друга промяна.
Той понечи да излезе, а Тадеус го изгледа стъписано.
— Но, колега…
— Да? — подкани го по-възрастният мъж. — Каква е диагнозата според вас?
— Ами, сър, не искам да се бъркам в лечението на ваш пациент.
— Помолих ви да изразите мнението си.
— Да, сър. Шок… вероятно нетипичен — побърза да се подсигури ординаторът, — но все пак шок, водещ до летален изход.
— Логично — кимна Нелсън. — Само че в този случай няма нищо логично. Виждал съм пациента в подобно състояние поне десетина пъти. Гледайте!
Той вдигна ръката на Смит и я остави да виси във въздуха.
— Каталепсия? — предположи Тадеус.
— Наричайте я както щете. Просто се постарайте да не го безпокоят и ми съобщете за всяка промяна в състоянието му.
Нелсън върна ръката върху леглото и излезе. Тадеус се озърна към пациента, поклати глава и се върна в другата стая. Мичъм взе тестето.
— Още един криб?
— Не искам.
Мичъм кимна разбиращо.
— Докторе, мен ако питате, оня още преди съмване ще е клиент на гробарите.
— Да, ама никой не те е питал. Я върви да пушиш с пазачите! Искам да помисля.
Фелдшерът сви рамене и отиде при часовите, поставени в коридора. Те веднага се изопнаха, но щом видяха кой идва, пак се отпуснаха. По-високият морски пехотинец попита:
— За какво беше тая врява?
— От пациента се пръкнаха пет близначета и се карахме за имената. Ей, бичмета, някой ще ми кихне ли фас и огънче?
Другият часовой извади пакет цигари.
— Как си с духането?
— Горе-долу се оправям. — Фелдшерът пъхна цигара между устните си. — Господа, кълна се в Господ, ама нищо не ми е ясно за тоя пациент.
— А защо бяха тия заповеди "абсолютно никакви жени? Да не е сексуален маниак?
— Знам само, че го докараха от „Защитник“ и казаха да му осигурим пълно спокойствие.
— От „Защитник“ значи! — изсумтя първият морски пехотинец. — Светна ми.
— И какво ти светна?
— Връзва се. Не е имал жени, не е пипал жени, че дори не ги е виждал не знам си колко месеца. Отгоре на това е болен. Схвана ли? Страх ги е да не се оплези, ако вземе да докопа някоя. — Той намигна. — Аз поне така щях да направя.
Смит усети присъствието на лекарите, но грокна, че са добронамерени. Не се налагаше основната част от съзнанието му да се връща внезапно в света.
Реши да се завърне в ранния час, когато сестрите грубо трият лицата на пациентите си с мокри кърпи. Ускори ударите на сърцето си, усили дишането и безметежно огледа мястото, където се намираше. Отбеляза с възторг всички подробности на стаята. Виждаше я за пръв път, защото съзнанието му не можеше да я обгърне, когато го внесоха тук. За него тази стая беше необикновена — не бе виждал нищо подобно на Марс, нито в клиновидните метални отсеци на „Защитник“. След като преживя отново събитията, свързали неговото гнездо с това място, вече беше готов да го приеме, одобри и донякъде да го възхвали.
Осъзна присъствието на друго живо същество. Един големичък паяк се спускаше по все по-дългата си нишка от тавана. Смит го наблюдаваше с удоволствие и се чудеше дали това е още един съгнездник.
В този момент влезе доктор Арчър Фрейм — ординаторът, който смени Тадеус.
— Добро утро. Как се чувствате?