— Не знам — равнодушно отвърна Джил. — Страх ме е за Бен.
— И мен — пак си призна Джубал. — Изобщо не ми се вярва да се крие.
— Нали досега ми разправяше…
— Моля те да ме извиниш. Моите частни ченгета не са ходили само в офиса и в „Паоли“. Сутринта в четвъртък Бен отишъл в „Бетесда“, придружен от адвокат и Честен свидетел, при това избрал Джеймс Оливър Кавендиш, ако името ти говори нещо.
— За съжаление не съм го чувала.
— Все едно. Щом е Бен се е спрял на Кавендиш, бил е сериозно напушен. Никой не ходи на лов за зайци с пушка за слонове. Завели ги при „Човека от Марс“…
— Не може да бъде! — ахна Джил.
— Джил, оспорваш думите на Честен свидетел… и не кой да е. Казаното от Кавендиш е като библията.
— Не ми пука, ако ще да е един от дванайсетте апостоли! Не е бил на моя етаж в четвъртък сутринта!
— Не ме изслуша. Не съм казвал, че са се срещнали с Майк. Завели ги при фалшивия „Човек от Марс“, когото показваха и по стереото.
— Разбира се. И Бен ги е хванал натясно!
Джубал не скри огорчението си.
— Момиченце, Бен нищо не е могъл да докаже. Дори Кавендиш не се е усъмнил… или поне не е готов да го заяви. Нали знаеш какви са Честните свидетели.
— Е… като спомена, нищо не знам за тях. Не познавам такива хора.
— Тъй ли! Ан!
Секретарката му тъкмо бе стъпила на трамплина. Джубал й подвикна:
— Виждаш ли в какъв цвят е боядисана къщата на отсрещния хълм?
Ан погледна и отговори:
— Откъм нашата страна е бяла.
Джубал се обърна към Джил:
— Разбра ли сега? На Ан няма да й хрумне да твърди, че къщата може да е бяла отвсякъде. За нищо на света не би изрекла това… освен ако отиде да погледне. Но няма да е сигурна дали къщата е останала бяла и след като тя си е тръгнала.
— Значи Ан е Честен свидетел?
— С всички дипломи и неограничено разрешително. Може да свидетелства и пред Върховния съд. Някой път я попитай защо се е отказала от редовна практика. Но не си планирай нищо друго за този ден, защото Ан ще ти изрецитира цялата истина и нищо друго освен истината, а това отнема време. Да се върнем на господин Кавендиш — Бен го е наел за публично свидетелстване при пълно излагане на фактите, без задължение за дискретност. И когато моят човек му задал въпроси, Кавендиш му отговорил подробно до втръсване. Най-интересно е какво не казва. Изобщо не твърди, че мъжа, когото видели, не е Човека от Марс… но и с нито дума не показва, че е приел онзи екземпляр за истинския. Който познава Кавендиш, няма нужда от други доказателства. Ако бе видял Майк, щеше да го опише толкова точно, че аз и ти веднага бихме се досетили за кого говори. Например, Кавендиш е описал каква форма са имали ушите на видения от него младеж… и те ясно се различават от ушите на Майк. Няма нужда от повече доказателства. Завели са ги при фалшивия Човек от Марс. И Кавендиш знае това, макар че професионалният кодекс го възпира да изказва лични мнения.
— Нали ти казах, че изобщо не са припарили до моя етаж!
— Да, но можем да извлечем и други заключения. Станало е доста часове, преди ти да измъкнеш затворника. Според Кавендиш, тримата са застанали пред фалшивия Майк в 9 часа и 14 минути в четвъртък. Тогава правителството още е държало нашия Майк под ключ. И все пак са рискували да покажат другия на най-знаменития Честен свидетел в страната. Защо?
— Де да знам. Бен искаше да пита Майк дали желае да напусне болницата и да му помогне, ако чуе „да“.
— Точно това е опитал с фалшивия Майк.
— Е, и? Джубал, не са могли да предусетят какво ще направи Бен… а и Майк нямаше да тръгне с него.
— Но по-късно е тръгнал с тебе.
— Да… но аз съм му „воден брат“, какъвто си и ти сега. В главата му се върти смахнатата идея, че може да се довери всекиму, с когото е споделил вода. С „водните братя“ е кротушко… но с всеки друг е упорит като муле. Бен за нищо на света не би успял да го убеди… Поне така беше до миналата седмица. Майк се променя ужасно бързо.
— Така е. Може би дори прекалено бързо. Никога не съм виждал подобно светкавично натрупване на мускули. Както и да е, говорехме си за Бен… Кавендиш съобщил, че Какстън оставил него и адвоката Фризби в девет и тридесет и една минути, после отлетял нанякъде с аероколата. Час по-късно той или някой, представил се за него, продиктувал по телефона съобщението, което да бъде предадено от „Паоли“.
— И мислиш, че не е бил Бен?
— Позна. Кавендиш казал и номера на возилото, затова моите следотърсачи се постарали да надникнат в записите за маршрутите през онзи ден. Ако Бен е платил с кредитна карта, номерът й щеше да бъде отбелязан. Но даже да е пъхал монети, пак щеше да се знае откъде докъде е пътувало таксито.