— Какво са открили?
— Според дневника таксито било в ремонт през целия четвъртък. — Харшо сви рамене. — Така че или един Честен свидетел не е запомнил правилно номера, или някой е преправил записите. — Той помълча и добави: — Вероятно съдебните заседатели биха допуснали, че и Свидетел може да сбърка, особено ако не е помолен изрично да запомни номера… но не ми се вярва. Не и когато този Свидетел е Джеймс Оливър Кавендиш. Или е абсолютно сигурен, или нищо не споменава. — Джубал се озъби. — Джил, ти ме принуждаваш да ровя в тази история и тя никак не ми харесва! Вярно, възможно е самият Бен да е предал съобщението. Обаче е невероятно да си е играл със записите на таксито… и още по-трудно ми е да измисля разумна причина защо ще го прави. Бен е отишъл някъде и някой, който може да преправя електронни дневници, е положил големи усилия да не се знае къде е бил Какстън. Дори е изпратил лъжливо съобщение, за да прикрие изчезването на Бен.
— Не е изчезнал! Отвлекли са го!
— По-кротко, Джил. Това е мръсна дума.
— Единствената правилна! Джубал, как можеш да си седиш тук най-спокойно, когато трябва да вдигнеш шум до…
— Стига, Джил! Бен може да е мъртъв, а не отвлечен.
Раменете й увиснаха безсилно.
— Да — съгласи се унило.
— Но ще приемем, че е жив, докато не видим костите му. Каква е най-голямата опасност за отвлечения? Някой да вдигне врява. Подплашеният престъпник почти винаги убива жертвата. — Джилиън гледаше толкова скръбно, че Харшо заговори по-внимателно: — Принуден съм да допусна вероятността, че Бен е мъртъв. Но вече се споразумяхме да го смятаме за жив. И ти искаш да го търсиш. Джил, точно какво ще направиш? Без да застрашиш още повече живота му, който зависи от незнайните похитители?
— Ха, не са незнайни!
— Знаем ли кои са?
— Разбира се! Същите, които затвориха и Майк — властите!
Харшо поклати глава.
— Предположения. Рубриката на Бен му създаде много врагове и не всички имат нещо общо с правителството. И все пак… — Той сви вежди. — Твоята хипотеза е единствената, от която можем да имаме някаква полза. Но е твърде обща. „Властите“ обхващат няколко милиона човека. Нека се попитаме — кого е настъпил по мазолите?
— Джубал, вече ти обясних какво ми каза Бен. Лично генералния секретар!
— Не! — отсече Харшо. — Дори да има полза от прекомерно грубо или незаконно действие, генералният секретар няма да се замеси в такова нещо. Никой дори няма да докаже, че е знаел какво се готви. Най-вероятно е да не е знаел. Джил, трябва да научим кой от сбирщината подлизурковци около Дъглас е ръководил акцията. Мисля, че не е толкова безнадеждно, колкото изглежда. Когато завели Бен при фалшивия Майк, отначало един от помощниците на Дъглас се опитал да го разубеди, после го придружил. Доколкото разбрах, този високопоставен негодник също не се е мяркал никъде от четвъртък. Едва ли това е съвпадение, защото явно на него е бил поверен подставеният „Човек от Марс“. Открием ли онзи тип, може би ще намерим и Бен. Името му е Гилбърт Беркуист и имам основания да…
— Беркуист?!
— Да, така се казва. Затова си мисля, че… Джил, какво има? Я не ми припадай, че ще те бутна в басейна!
— Джубал, този Беркуист… Да няма още някой със същата фамилия?
— А? Изглежда е гадно копеле, каквито рядко се срещат. Има само един Беркуист сред старшите помощници на Дъглас. Познаваш ли го?
— Не съм сигурна. Но ако е същият… Май няма смисъл да го търсим.
— Хъм… Хайде, момиче, развържи си езика.
— Джубал, ужасно съжалявам, но не ти казах всичко досега.
— Хората рядко го правят. Добре, изплюй камъчето.
Със запъване и мънкане Джилиън му разказа за двамата изчезнали мъже.
— Това е — каза нещастно накрая. — Аз се разврещях и уплаших Майк… той изпадна в транс. После страшно се измъчих, докато го докарам тук. Но ти знаеш за останалото.
— Е, да. Само че да беше ми разказала всичко по-рано.
Тя се изчерви.
— Не си и помислях, че някой ще ми повярва. И много се бях уплашила. Джубал, какво ще ни направят?
— Ъ? — учуди се Харшо.
— В затвора ли ще ни тикнат?
— А, ясно за какво питаш. Мила, не е престъпление да присъстваш на чудо. Нито да го извършиш. Но тук се крият повече възможности, отколкото котката има косми по себе си. Остави ме да помисля.
Джубал не помръдна десетина минути. Накрая отвори очи и каза:
— Не виждам нашето палаво детенце. Вероятно се е проснал в басейна…
— Там си е.
— …затова гмурни се и го извади. Доведи го в кабинета ми. Искам да проверя можем ли да повторим фокуса… а нямаме нужда от публика. Не, по-скоро имаме. Кажи на Ан да си сложи тогата на Свидетел. Необходима ми е в професионалната си роля. Нека дойде и Дюк.