— Тъй ли? Добре, ще ти помогна. Той не трябваше ли вече да се е облякъл?
— Ще отида да видя.
— След малко. Джил, вече ти обясних защо не горя от желание да обвинявам когото и да било за отвличането на Бен. Ако го задържат незаконно — меко казано, — поне още не сме ги принудили да се отърват от уликите, като се отърват и от Бен. Стига да е още жив, има шанс да оцелее. Но аз предприех други мерки още първата вечер, след като дойдохте. Чела ли си Библията?
— Е, не много старателно.
— А има смисъл, защото съдържа полезни съвети за всякакви напечени положения. „…всеки, който върши зло, мрази светлината…“, както е казал Исус на Никодим. Ще го намериш в Евангелието от Йоан. Очаквах опити да приберат Майк оттук, защото не ми се видя вероятно да си прикрила следите си. Имението е доста усамотено и нямаме тежка артилерия. Ето какво може да ги отблъсне — светлината. Ярките прожектори на публичността. И аз уредих всяка бъркотия наоколо да се разнесе навсякъде по света. Подробностите не са важни, но ако тук започне да става горещо, всичко ще бъде видяно от три телевизионни мрежи и предварително изпратени съобщения ще попаднат в ръцете на множество влиятелни хора, а те до един жадуват да спипат достопочтения генерален секретар със смъкнати гащи. — Харшо направи гримаса. — Не мога да поддържам готовността безкрайно. Когато уредих всичко, основната ми грижа беше бързината, очаквах скорошни неприятности. Вече си мисля, че сам ще трябва да предизвикам раздвижване, докато прожекторите още са насочени към нас.
— Какво раздвижване, Джубал?
— Последните три дни точно над това си блъскам главата. И ти ми подсказа една неясна идея, докато описваше случката в апартамента на Бен.
— Съжалявам, че не ти признах по-рано. Не допусках, че някой ще ми повярва… и много ми олекна, когато ти ми повярва.
— Не съм казвал такова нещо.
— Моля? Но нали…
— Джил, ти сподели истината с мен. Сънищата и хипнотичните видения също са истинско преживяване, поне донякъде. Но каквото и да се случи в тази стая през следващия час, ще бъде наблюдавано от Честен свидетел и от камери, които… — той натисна бутон, — …вече записват. Съмнявам се, че Ан може да бъде хипнотизирана, когато си върши работата, а се хващам на бас, че това важи и за камерите. Ще видим с кой вид истина се занимаваме, а после ще умуваме как да накараме властта да направи решителната крачка… току-виж измислим и как да помогнем на Бен. Хайде, доведи Майк.
В бавенето на Майк нямаше нищо загадъчно. Бе вързал дясната си обувка за лявата, после стана, препъна се, пльосна по лице и възелът се затегна почти безнадеждно. Останалото време прекара в размисъл над затруднението, в бавно разчепкване на възела и правилно връзване на обувките. Въобще не съзнаваше, че е минало много време, но се тревожеше от неуспеха да повтори правилно нещо, на което го е научила Джил. Когато тя влезе, веднага си призна грешката, макар да я бе поправил.
Тя го утеши, приглади му косата и го отведе в кабинета. Харшо се обърна към него.
— Здрасти, синко. Настанявай се.
— Здрасти, Джубал — сериозно отвърна Валънтайн Майкъл Смит, седна и зачака.
— Е, момче, какво научи днес?
Смит се усмихна щастливо и както винаги отговори след забележима пауза:
— Днес се научих да правя салто и половина напред. Това е скок, с който се влиза в нашата вода и…
— Знам, видях те. Изпъвай краката в пръстите и коленете и не се разкрачвай.
Смит веднага се опечали.
— Не съм го направил добре?
— Съвсем добре си беше като за първи опит. Гледай Доркас и се учи от нея.
Смит помисли.
— Водата гроква Доркас и го съхранява.
— Нея. Доркас е „тя“, а не „той“.
— Нея — старателно повтори младежът. — Значи съм говорил неистинно? Прочетох в „Нов международен речник на английския език“ на „Уебстър“, трето издание, издаден в Спрингфийлд, Масачузетс, че в разговорния език мъжкият род може да обхваща и женския. В „Договорно право“ на Хагуърт, пето издание, Чикаго, Илинойс, 1978 година, на страница 1012-та е написано, че…
— Задръж! — прекъсна го Харшо. — Формите за мъжки род могат да обхващат и женския род, но само при обобщения, а не спрямо отделен човек. Доркас винаги е „тя“ и никога „той“.
— Ще запомня.
— Постарай се, че иначе ще накараш Доркас да ти покаже доколко е жена. — Харшо примигна замислено. — Джил, момчето спи ли с тебе? Или изобщо с някоя от вас?
Тя се поколеба и отговори с равен глас:
— Доколкото знам, Майк не спи.
— Не отговори на въпроса ми.
— Нямах желание. Както и да е. Поне с мен не е спал.
— Хъм… по дяволите, интересът ми е чисто научен. Майк, какво друго научи?