— Ще ви обясня. Мъжът… големият мъж те удари и аз също имах страх. Затова… — Изграчи нещо на марсиански и ги погледна озадачено. — Не знам думите.
Джубал се намеси:
— Майк, опитай да ни обясниш по-простичко.
— Ще се опитам, Джубал. Нещо е пред мен. То е лошо и не трябва да бъде. Затова посягам… — Пак се обърка. — Лесно е. Много по-трудно е да си вържа обувките. Но ги няма думите. Аз много съжалявам. — Майк се подвоуми. — Може би ги има в другите томове на Енциклопедията. Ще ги прочета през нощта и ще ви обясня утре сутринта.
— Може би — скептично промърмори Джубал. — Я да проверим нещо. — Отиде в единия ъгъл на стаята и взе празен кашон от бренди. — Можеш ли да премахнеш това нещо?
— То лошо ли е?
— Е, нека смятаме, че е лошо.
— Но… Джубал, аз трябва да знам, че е лошо. Това е кутия. Не гроквам, че не бива да бъде.
— Хъм. Ами ако запратя кашона по Джил?
В усмивката на Смит имаше кротка печал.
— Ти няма да направиш това на Джил.
— Ъ-ъ… да бе, дявол ме взел. Джил, защо ти не хвърлиш кашона по мен? С все сила, поне да ме одраска, ако Майк не успее да ме предпази.
— Джубал, това никак не ми харесва.
— Хайде де! В името на науката… и заради Бен Какстън.
— Но…
Джил скочи, грабна кашона и го метна към главата на Харшо, който бе напрегнал воля да остане неподвижен, но инстинктът надделя и той в последния миг се наведе.
— Не можа да ме улучиш. Ама че неприятно. Нищо не видях. — Озърна се към Смит. — Майк, какво… Ей, момче, да не ти е зле?
Човека от Марс трепереше и гледаше нещастно. Джил го прегърна.
— Стига, миличък, всичко е наред! Чудесно се справи. Кашонът дори не докосна Джубал. Просто изчезна.
— Май така излиза — призна Харшо, който оглеждаше стаята, захапал нокътя на единия си палец. — Ан, ти наблюдаваше ли?
— Да.
— И какво видя?
— Кашонът не изчезна просто така. Процесът продължи частица от секундата. От моето място изглеждаше, че се смалява, сякаш отлита надалеч. Но не излезе от стаята. Виждах го до мига, в който изчезна.
— Но къде е?
— Само това мога да кажа.
— По-късно ще пуснем видеозаписите, но и без това повярвах. Майк…
— Да, Джубал?
— Къде е кашонът?
— Кашонът е… — Смит се запъна. — Отново ги няма думите. Съжалявам.
— Съвсем се оплетох. Синко, можеш ли да го върнеш?
— Извинявай, не разбирам.
— Запрати го нанякъде. Сега го измъкни оттам.
— Но как бих могъл? Кашонът го няма.
Джубал се замисли.
— Ако този метод се разпространи, напълно ще промени представите за веществени доказателства. „Съставих своя малък списък… на никой няма те да липсват.“ Майк, колко наблизо трябва да бъдеш?
— Моля?
— Ако стоиш в коридора, а аз съм до прозореца, да речем, на десетина метра, би ли попречил на кашона да ме удари?
Смит като че се учуди.
— Да.
— Хъм… застани до прозореца. Да предположим, че аз и Джил сме застанали оттатък басейна, а ти си тук. Би ли могъл да спреш кашона?
— Да, Джубал.
— Добре… Ами ако сме до портата, на половин километър оттук. Това твърде далеч ли е?
Младежът се поколеба.
— Джубал, не е важно разстоянието. Не е да виждаш, а да знаеш.
— Я да видим дали съм грокнал. Няма значение къде стоиш. Дори не е нужно да виждаш. Ако знаеш, че става нещо лошо, можеш да го предотвратиш. Прав ли съм?
Смит го погледна смутено.
— Почти си прав. Но аз скоро напуснах гнездото. За да знам, трябва да видя. Старите нямат нужда от очи, за да знаят. Те знаят. Те грокват. Те действат. Моля да ме извиниш.
— Не знам за какво се извиняваш — промърмори Харшо. — Първият министър на мира щеше да те обяви за „строго секретен“ още преди десет минути.
— Моля?
— Няма значение. — Джубал отиде при бюрото и взе тежък пепелник. — Джил, само не се цели в лицето ми. Хайде, Майк, застани в коридора.
— Джубал, братко… Моля те, недей!
— Сега пък какво има? Искам още една демонстрация и този път няма да гледам настрани.
— Джубал…
— Слушам те, Джил.
— Май грокнах какво притеснява Майк.
— Казвай тогава.
— В предишния опит аз се помъчих да те ударя с кашона. Но ние сме водни братя на Майк и той се огорчи дори от намерението ми. Мисля, че в такива занимания има нещо крайно чуждо на марсианското мислене.
Харшо се намръщи.
— Ами нека ни разследва Комисията по антимарсианска дейност.
— Джубал, не се шегувам.
— И аз. Добре, Джил, ще опитаме иначе. — Той подаде пепелника на Майк. — Синко, нали усещаш колко е тежък? Опипай тези остри ръбове.
Смит предпазливо завъртя предмета в ръцете си.