Смит взе листа и го зяпна, обърнал текста надолу. Мъжът едва се сдържа да не изругае.
— Божичко! Ама ти и на английски ли не можеш да четеш?
Младежът го разбра, колкото да отговори:
— Не.
— Е… Добре де, аз ще ти го прочета, а ти си притисни палеца на ей това квадратче, пък аз подпиша за свидетел. „Аз, долуподписаният Валънтайн Майкъл Смит, също наричан и Човека от Марс, прехвърлям на «Несравнимо шоу», дружество с ограничена отговорност, всички и всякакви изключителни права върху моята, опираща се само на факти, история, която да бъде озаглавена «Аз бях пленник на Марс», срещу което…“
— Санитар!
Доктор Фрейм стоеше в рамката на вратата. Листът изчезна светкавично някъде в престилката на мъжа.
— Сегичка излизам, сър. Дойдох само да прибера подноса.
— Какво му четеше?
— Ами нищо.
— Видях те. Този пациент не бива да бъде безпокоен!
Двамата излязоха и Фрейм затвори вратата. Смит остана неподвижен още поне час, но колкото и да се стараеше, не успя да грокне всичко случило се.
Четвърта глава
Хоби на способната медицинска сестра Джилиън Бордмън бяха мъжете. Този ден застъпи на дежурство като старша сестра на етажа, където бе настанен Смит. Когато по „невидимия телефон“ до нея стигна новината, че пациентът в стая К-12 не е виждал жена през живота си, тя не повярва. Реши да навести особняка.
Знаеше за заповедта „Никакви посетители от женски пол“, но не се смяташе за посетителка. Все пак се промъкна, без да доближи охраняваната врата, защо морските пехотинци имаха досадния навик да изпълняват заповедите буквално. Реши да мине през съседната стая.
Доктор Тадеус вдигна глава към нея.
— Я, че това била Трапчинката! Здрасти, сладурче. Какво те води насам?
— Обикалям си етажа. Как е пациентът?
— Не се притеснявай излишно, мило дете. Той не е твоя грижа. Погледни в книгата за дежурствата.
— Вече й хвърлих един поглед. Но искам да го видя.
— С една дума — не!
— Ох, Тад, не ми се прави на много строг.
Той упорито се вторачи в ноктите си.
— Ако ти позволя да престъпиш прага, ще ме издухат чак при пингвините. Не ми се ще доктор Нелсън дори да те завари при мен.
Тя се изпъчи.
— А има ли вероятност доктор Нелсън да намине?
— Само ако го повикам. Наваксва със сън умората от притеглянето.
— Тогава защо ми се правиш на мухлясал чиновник?
— Стига толкова, сестра!
— Добре де, докторе! — отсече тя и добави: — Гадняр!
— Джил!
— При това и надут празноглавец!
Тадеус въздъхна.
— А уговорката за събота вечерта остава ли?
Тя вдигна рамене.
— Май ще трябва. Напоследък момичетата не могат да си позволят придирчивост.
Върна се в дежурната стая и взе един ключ. Загуби първия сблъсък, но не и сражението, защото към целта водеше още една врата — откъм другата съседна стая, където седяха сътрудниците на висши чиновници, понякога настанявани в К-12. В момента никой не използваше помещението и тя влезе най-спокойно. Часовите не й обърнаха внимание. Дори не подозираха, че току-що са станали жертва на обходна маневра.
Джилиън се поколеба пред вратата, свързваща двете стаи, обзета от вълнението, с което се изплъзваше навремето от стажантското общежитие. Отключи и надникна.
Пациент беше на леглото и завъртя глава към нея, щом вратата се открехна. Първото й впечатление беше, че този е прекалено безнадежден случай. Пълната липса на изписани по лицето му чувства сякаш показваше примирението на смъртника. После забеляза живия интерес в очите му. Дали пък лицето му не беше схванато?
Надяна маската на професионалната загриженост.
— Е, как сме днес? По-добре?
Смит си преведе въпросите. Съчетанието им беше смущаващо. Предположи, че сигурно е символ на желание за сближаване. А и второто изречение съвпадаше с речевите форми, присъщи за Нелсън.
— Да — отговори той.
— Чудесно! — С изключение на безизразното лице сестрата не откриваше нищо чудато в този младеж. И да не бе срещал жени, успяваше да прикрие този факт. — Мога ли да направя нещо за вас? — Забеляза, че на лавицата до леглото липсва чаша. — Да ви налея ли малко вода?
Смит веднага прозря, че това същество се различаваше от останалите. Сравни видяното със снимките, които Нелсън му показваше по време на полета от дома до това място, за да му обясни озадачаващите черти на човешката група. Значи пред него стоеше „жена“.
Почувства се странно развълнуван, но и разочарован. Потисна промените, за да грокне ставащото по-задълбочено, при това с такъв успех, че доктор Тадеус не забеляза нищо особено в показанията на уредите.