Името му позволи да проникне постепенно през няколко слоя от пляскачи. Беше достатъчно важен и прочут в собствената си тясна ниша, за да не му откажат разговор. Препращаха го от секретар на секретар и накрая на екрана пред него се появи вежлив младеж, готов да слуша безкрайно всичко казано от Харшо… но не и да го свърже с достопочтения господин Дъглас.
Харшо знаеше какво оживление ще настъпи, ако заяви, че Човека от Марс е при него, но не вярваше резултатите да му харесат. Прецени, че споменаването на Смит ще го лиши и от последния шанс да говори с Дъглас, но пък ще предизвика бурна реакция от подчинените му. Не това искаше. Животът на Какстън бе заложен на карта и Харшо не смееше да допусне провал заради недостатъчната власт или прекомерните амбиции на някой дребен чиновник.
Само че търпението му се изчерпа от тези кротки откази и накрая изръмжа:
— Млади човече, ако нямате никакви пълномощия, искам да говоря с човек, който ги има! Свържете ме с господин Беркуист.
Незначителното бюрократче в миг се лиши от усмивката си и Джубал си каза ликуващо, че най-после го захапа болезнено. Затова продължи да настоява.
— Е? Докога ще си седите така? Обадете се на Гил по някоя вътрешна линия и му кажете, че досега губихте времето на Джубал Харшо.
Чиновникът каза сковано:
— Никой с фамилията Беркуист не е на разположение в момента.
— Изобщо не ме интересува дали е на разположение. Веднага го открийте! Ако не познавате Гил Беркуист, попитайте началника си. Говоря за господин Гилбърт Беркуист, личен помощник на господин Дъглас. Щом работите в Двореца, непременно сте се срещали. Той е на около тридесет и пет години, висок е към метър и осемдесет, има жълтеникаво-червена коса, поразредена на темето, често се усмихва и има прекрасни зъби. Ако не смеете да го безпокоите, прехвърлете тази отговорност на своя шеф. Стига сте се размотавал, направете нещо!
— Моля ви, изчакайте. Ще попитам.
— Ще чакам непременно да ме свържете с Гил.
На екрана се появиха абстрактни орнаменти и един глас заговори убедително: „Молим ви да проявите търпение, докато връзката бъде осъществена. Тази пауза няма да бъде включена в сметката ви…“ Джубал се облегна в креслото и огледа стаята. Ан си четеше, седнала извън обсега на камерата. От другата му страна беше Човека от Марс, също извън полезрението. Той гледаше стереовизия, нахлузил слушалки на главата си.
Джубал си напомни да върне механичното дрънкало в мазето.
— Какво си пуснал, синко? — попита и се пресегна да усили звука.
Потвърдиха се най-лошите му опасения. Смит слушаше фостъритско богослужение. Пастирът четеше църковни съобщения:
— …младшият отбор „Дух в действие“ ще проведе демонстративен мач, затова елате по-рано да видите как ще хвърчат пух и перушина! Треньорът брат Хорнсби ме помоли да предам на момчетата, че трябва да си носят само каските, ръкавиците и бухалките. Този път няма да се занимаваме с грешници след мача. Обаче Малките херувимчета ще бъдат наблизо с чантите за първа помощ, ако някой стане непредпазлив от плам и усърдие. — Пастирът грейна в усмивка и обяви: — А сега една чудесна новина, деца мои! Вест от Ангел Рамзай за брат Артър Ренуик и добрата му съпруга Дороти. Молитвите ви бяха чути и одобрени, ще се пренесете в Небесата в четвъртък сутринта! Стани, Арт! Стани и ти, Доти! Поклонете се!
Камерата се завъртя, показа панорама на събралото се в църквата множество и се спря на брат и сестра Ренуик. На бесните овации и крясъците „Алелуя!“ брат Ренуик отговаряше с вдигнати в боксьорски поздрав ръце, а жена му се усмихваше изчервена до него и си бършеше очите с кърпичка.
Камерата се насочи светкавично пак към Пастира, когато той поиска тишина с повелителен жест. Продължи енергично:
— Прощалното празненство ще започне точно в полунощ и вратите ще бъдат заключени, затова елате по-рано и нека това е най-неудържимото веселие, каквото нашето паство е виждало. Всички се гордеем с Арт и Доти. Заупокойната служба ще бъде половин час след зазоряване, после веднага ще бъде поднесена закуска за онези, които трябва да отидат рано на работа. — Внезапно погледът на Пастира стана суров и операторът включи вариообектива, докато само лицето запълни стереото. — След последното прощално тържество клисарят намери празна бутилка в една от Щастливите стаи… празна бутилка от питие, произведено от грешници. Това е минало и забравено. Съгрешилият брат се покая и му бе наложена глоба в седморен размер, като дори отказа отстъпката за плащане в брой. Сигурен съм, че той няма да съгреши отново. Но помислете, деца мои — нима си струва да рискувате вечното блаженство заради няколко спестени цента от някоя преходна дреболия? Винаги търсете благословения печат със засмяното лице на Епископ Дигби. Не позволявайте на грешниците да ви подлъжат, че и тяхната стока е „не по-лоша“. Нашите спонсори ни подкрепят, заслужават и вие да ги подкрепяте. Братко Арт, тъжно ми е да говоря за това…