Или ще предявят граждански иск… Дали укриването на Човека от Марс може да се определи като „нарушение на обществения ред“? Струваше му се, че май ще се наложи да измислят нови принципи в законодателството. Майк вече бе измъкнал опората под краката на физиците и лекарите, макар те още да не подозираха за настъпващия хаос. Харшо си припомни каква трагедия беше появата на теорията за относителността в живота на мнозина учени. Неспособни да я проумеят, те си изкарвали яда в хули срещу Айнщайн. Но така сами се натикали в задънена улица. Единственото, което оставало на непреклонната стара гвардия, било да измре и да отстъпи мястото си на по-млади умове.
От дядо си бе слушал, че горе-долу същото се случило в медицината заради теорията за бацилите. Лекарите си отивали от този свят, наричайки Пастьор лъжец, глупак или с някоя по-лоша дума… без дори да проверят фактите, защото „здравият разум“ им подсказвал, че са невъзможни.
А на Харшо му беше ясно, че Майк ще причини по-голяма бъркотия от Айнщайн и Пастьор, събрани накуп. Което пък му напомни…
— Лари! Къде е Лари?
— Тук съм, шефе — избумтя високоговорителят, окачен отвън на къщата. — В работилницата.
— При тебе ли е алармата?
— При мен си е. Каза ми да я взимам и в леглото.
— Я отскочи при нас и я дай на Ан. А от тебе, Ан, искам да я държиш под ръка заедно с тогата.
Тя кимна, а Лари се обади:
— Ей сега, шефе. Бомбата скоро ли ще гръмне?
— Донеси алармата, пък ще видим.
Джубал установи, че Човека от Марс още стои неподвижно пред него — същинска скулптура. Порови се в паметта си. Ами да — „Давид“ на Микеланджело! С тези малки длани и ходила, спокойно, но и чувствено лице, дори с вълнистата дълга коса.
— Майк, само това исках да те питам.
— Добре, Джубал.
Но не помръдна.
— Синко, над какво си блъскаш главата?
— За онова, което видях по проклетото дрънкало. Ти каза, че ще поговорим после.
— Аха… — Харшо си спомни фостъритското богослужение и трепна. — Само че не наричай онова нещо „проклето дрънкало“. То е стереовизионен приемник.
— Не е проклето дрънкало? — озадачи се Майк. — Не съм чул вярно?
— Да, наистина е проклето дрънкало. Но ти трябва да го наричаш стереовизионен приемник.
— Така ще го наричам. А защо, Джубал? Не гроквам.
Харшо въздъхна. Често се натъкваха на този препъни-камък. Какъвто и да е разговор със Смит стигаше до разнищване на човешкото поведение, а опитите за логическото му обяснение поглъщаха твърде много време.
— И аз не гроквам, Майк — предпочете да си признае. — Но Джил иска да го наричаш така.
— Добре, Джубал. Джил иска да е така.
— Сега ми кажи какво видя и чу, и какво си грокнал.
Майк си припомни всичко по стереото, включително рекламните клипове. Привършваше с четенето на енциклопедията и се бе запознал със статиите „Религия“, „Християнство“, „Ислям“, „Юдаизъм“, „Конфуцианство“, „Будизъм“ и всичко останало, към което препращаха читателя. Нищо не беше грокнал.
Джубал разбра следното: а/ Майк не е наясно, че представлението на фостъритите има нещо общо с религията. б/ Майк помнеше какво е прочел за религиите, но го бе оставил за бъдещ размисъл, защото не проумяваше нищо. в/ В главата на Майк цареше хаос по въпроса за религията, макар че можеше да цитира девет определения за значението на думата. г/ В марсианския език липсваше каквато и да било дума, която Майк да свърже с някое от тези определения. д/ Обичаите, които Джубал описа на Дюк като „религиозни церемонии“, всъщност не са такива. За Майк те бяха всекидневие, каквото и супермаркетите за Харшо. е/ В марсианския език е невъзможно да се разграничат човешките понятия за философия, наука и религия. А Майк мислеше само на марсиански и не успяваше да схване разликите между тях. За него всичко това беше „поучение“ от Старите. Не бе чувал за съмнение, нито за изследване (пак липса на думи в марсианския). Отговорът на всеки въпрос можеше да бъде научен от Старите — всезнаещи и непогрешими и за времето утре, и за загадките на космическата телеология. Майк мислеше, че прогнозите за времето са съобщения от човешките Стари за онези, които още бяха в телата си. Същото си въобразяваше и за авторите на Британската енциклопедия.
Накрая Джубал научи и най-лошото — Майк грокнал, че богослужението известявало за скорошното обезтелесяване на двама души, които трябвало да се присъединят към Старите на човечеството. И беше безмерно развълнуван. Вярно ли е грокнал? Знаел, че английският му език е твърде несъвършен. Правел грешки от невежество, защото бил „само едно яйце“. Но дали е грокнал това вярно? Жадувал за среща с човешките Стари, имал много въпроси към тях. Това ли е възможността? Или трябва да се учи още, преди да е готов?