— Не, Джубал — отвърна Смит недоумяващо.
— Е, не си ли се чудил поне? Как е възникнало слънцето? Кой е наместил звездите в небето? От кого е започнало всичко? Целият свят, вселената… така че и ние с тебе да разговаряме сега.
Джубал се накара да млъкне, учуден от собствените си думи. Имаше намерението да подходи като типичен агностик… но отстъпи пред принудата на правния си опит — говореше като честен адвокат въпреки желанието си, опитваше се да защити една вяра, която не споделяше, но пък я изповядваха повечето хора. Осъзна, че ще не ще, бранеше убежденията на своята раса срещу… и той не знаеше какво. Срещу нечовешки възгледи.
— Как отговарят Старите на такива въпроси?
— Джубал… не гроквам това да са „въпроси“. Съжалявам.
— А? Аз пък не гроквам твоя отговор.
Майк видимо се затрудни.
— Ще се опитам. Но думите са… не са… правилни. Не е „слагане“. Не е „създаване“. Всичко е сега. Светът е. Светът е бил. Светът ще бъде. Сега.
— „И както е било в началото, тъй е сега и тъй ще бъде во веки веков…“
Майк се усмихна щастливо.
— Ти грокваш!
— Изобщо не гроквам — сопна се Джубал. — Цитирах ти нещо, което е казал един… един от Старите.
Реши да опита иначе. Не беше много умно да започва с Бог Сътворителя, защото Майк изобщо не разбираше идеята за Сътворението. И Джубал не беше уверен, че я разбира. Преди много години си бе наумил да допуска сътворената вселена през четните дни, а гонещата собствената си опашка, вечна и несътворена вселена — през нечетните. Защото всяка от двете хипотези, колкото и да беше парадоксална, поне избягваше противоречията на другата. А всяка високосна година щеше да си дава почивен ден, когато да тъне в порока на солипсизма. И щом реши, че на тези въпроси няма отговор, заряза ги за десетилетия.
Джубал подхвана обяснение на религията в най-общ смисъл, остави идеята за божеството за по-късно.
Майк се съгласи, че поученията били различни по вид — от малките, достъпни и на съгнездниците, до великите, които само Старите са способни да грокнат в пълнота. Обаче Джубал претърпя провал, щом понечи да разграничи малките поучения от великите, така че да придаде на „великите“ смисъл на „въпроси на вярата“. За Майк някои от тях не бяха въпроси (например „Сътворението“), а други му се струваха „малки“, ясни и на съгнездниците — като живота след смъртта.
Джубал се отказа и се захвана с множеството човешки религии. Обясни, че сред хората имало стотици начини да се предадат „великите поучения“, всеки със своите отговори и всеки с претенции да е истина.
— Какво е „истина“? — попита Майк.
(„Що е истина?“, попитал един римски съдия и си измил ръцете. Де да можеше и Джубал да постъпи като него!)
— Майк, отговорът е истина, когато говориш вярно. Колко ръце имам?
— Две ръце. Аз виждам две ръце — веднага се поправи Смит.
Ан вдигна поглед от книгата си.
— За шест седмици мога да направя от него Свидетел.
— Тихо, Ан. И без това закъсахме. Майк, ти говориш вярно. Аз имам две ръце. Твоят отговор е истина. Ами ако беше казал, че имам седем ръце?
Човека от Марс го погледна неспокойно.
— Не гроквам как мога да кажа това.
— И аз не мислех, че ще можеш. Защото нямаше да говориш вярно. Твоят отговор нямаше да е истина. А сега, Майк, слушай ме внимателно — всяка религия твърди, че е истина, че говори вярно. Но отговорите им са различни като двете ръце и седемте ръце. Фостъритите казват едно, будистите — друго, мюсюлманите — трето. Много отговори и все различни.
Личеше какви усилия полага Смит.
— И всички говорят вярно? Джубал, не гроквам.
— И аз.
Човека от Марс го погледна тревожно, но изведнъж се усмихна.
— Ще помоля фостъритите да попитат вашите Стари и тогава ще знаем, братко. Как да направя това?
След няколко минути Харшо установи отвратен, че е обещал на Майк да му уреди среща с някое надуто плямпало от Църквата на новото откровение. И изобщо не успя да разклати увереността му, че фостъритите са във връзка с човешките „Стари“. Майк се сблъскваше с трудности, защото просто не знаеше какво е лъжа, макар и да съхраняваше в паметта си определенията за „лъжа“ и „измама“, без да ги грокне. Според него някой можеше да „говори невярно“ само неволно. Затова бе приел всичко във фостъритското богослужение за чиста монета.
Джубал се постара да му втълпи, че всички земни религии имат претенциите да са във връзка със „Старите“, по един или друг начин. Обаче дават съвсем различни отговори.
Майк явно беше готов да понася търпеливо недоумението.