— Ти грокваш — непреклонно повтори Смит. — Аз ще обяснявам. Нямал съм думата. Ти грокваш. Ан гроква. Аз гроквам. Тревите грокват в щастлива красота. Но съм имал нужда от думата. Тази дума е „Бог“.
— Продължавай.
Майк тържествуващо посочи Джубал с пръст.
— Ти си Бог!
Харшо се плясна по челото.
— Ох, Исусе… Какво направих? Виж сега, Майк, давай по-спокойно. Не си ме разбрал. Съжалявам. Много съжалявам! Просто забрави какво ти казах и ще започнем отначало някой ден. Но…
— Ти си Бог — повтори Майк невъзмутимо. — Който гроква. Ан е Бог. Аз съм Бог. Щастливите треви са Бог. Джил винаги гроква в красота. Джил е Бог. Цялото оформяне, правене, създаване…
Той изграчи нещо на марсиански и засия в усмивка.
— Добре, Майк. Но нека изчакаме малко. Ан! Ти запомни ли всичко?
— Шефе, живота си можеш да заложиш на това.
— Искам пълен запис. Ще трябва да поработя. Не мога да го оставя така. Трябва да… — Джубал погледна нагоре и възкликна: — Господи! Обща тревога! Ан, включи алармата на режим „падащ труп“ и за Бога, не отделяй пръста си от бутона. Може би не идват насам. — Пак се вторачи в двете аероколи, приближаващи от юг. — Боя се, че точно към нас са се насочили. Майк! Скрий се в басейна! Помни какво ти казах — в най-дълбокото и не мърдай, докато не пратя Джил да те повика.
— Да, Джубал.
— Веднага! Размърдай се!
— Да, Джубал.
Майк претича няколко крачки, вряза се във водата и се скри. Скочи с изпънати пръсти, без да се разкрачва.
— Джил! Гмурни се и веднага излез. Лари, ти също. Ако някой е гледал, искам да не преброи колко хора са около басейна. Доркас! Дете мое, бързичко излез от басейна и скочи пак. Ан… Не, ти държиш алармата.
— Мога да си отнеса тогата до басейна и да седна там. Шефе, искаш ли празно време за „падащия труп“?
— Ами… нека са тридесет секунди. Ако кацнат, облечи си тогата и пак натисни бутона. После чакай да те повикам и едва тогава спукай балона. Не смея да викам „Вълци!“, освен ако… — Той заслони очите си с длан. — Едната ще кацне… и направо вони на ченгета. Ох, дяволите ги взели, аз пък очаквах да се пазарят с мен.
Първото возило увисна неподвижно, после се снижи за кацане в градината до басейна. Второто закръжи ниско над имението. Съдейки по размерите, колите побираха цял взвод щурмоваци. по тях бяха нарисувани малки стилизирани земни кълба — гербът на Федерацията.
Ан остави за момент дистанционното управление на радиопредавателя, бързо навлече професионалните си одежди, пак го сграбчи и натисна бутона. Страничната врата на първата кола се отвори още с допира до земята и Джубал се хвърли натам като разярен пекинез. Щом първият мъж се показа от въздушното возило, Харшо изрева:
— Разкарайте този скапан боклук от розовите ми храсти!
Мъжът попита:
— Вие ли сте Джубал Харшо?
— Кажете на онзи тъпанар да вдигне таратайката си оттам! Не върху градината, а на тревата! Ан!
— Идвам, шефе.
— Джубал Харшо, имам заповед за…
— Не ме интересува, дори да имате заповед за задържане на английския крал! Веднага махнете тази тенекия от цветята ми! А после вече ще ви съдя за… — Джубал впи поглед в мъжа, сякаш едва сега го видя добре. — О, това сте вие — промърмори с горчиво презрение. — Хайнрих, глупак ли сте се родил, или изучавахте занаята упорито? А на онзи униформен кретен кой му е казал, че може да управлява машина?
— Моля ви да прочетете тази заповед — настоя капитан Хайнрих с малко пресилено търпение. — А след това…
— Първо махнете онова от цветята или такъв иск за нарушени граждански права ще ви стоваря, че само ще сънувате пенсия!
Хайнрих се поколеба.
— Незабавно! — кресна Джубал. — И заповядайте на вашите дръвници да внимават къде стъпват! Идиотът с конските зъби стои върху рядък екземпляр от сорта „Елизабет Хюит“!
Капитанът се озърна.
— Ей, момчета… по-внимателно с цветята. Паскин, стъпил си върху един храст. Роджърс! Вдигни колата и я премести по-настрана от градината. — Пак се обърна към Харшо. — Това задоволява ли ви?
— Нека първо се премести, но при всички случаи ще ми платите за нанесените вреди. Я сега да ви видя документите… покажете ги и на Честния свидетел. Кажете ясно и силно своето име, длъжност, месторабота и служебен номер.
— Знаете кой съм. Имам заповед за…
— Аз пък имам право да ви гръмна с пушка, ако не вършите всичко според законите. Не знам кой сте. Приличате ми на някакъв униформен, когото видях по видеофона, но не ви познавам. Вие трябва да ми се представите по начин, точно определен в член 1602, част втора, от Световния Кодекс, преди да ми връчите каквато и да било заповед. Това важи и за останалите смотаняци с вас, включително и за непохватния паразит в колата.