Отново не успя да постигне съвършеното разбиране, взаимното проникване на умовете — грокването — което би трябвало да съществува винаги между водни братя. Обвиняваше за това само себе си, бе си послужил невярно със странно променливия човешки език и Джубал се огорчи.
Знаеше, че неговите братя-човеци понасят силните чувства, без да пострадат и въпреки това се наскърби, че предизвика такава емоционална буря у Джубал. А тъкмо си бе помислил, че най-после е грокнал една от особено трудните човешки думи. Трябваше да бъде по-предпазлив, защото когато започна да се учи от своя брат Махмуд, успя да разбере, че дългите човешки думи рядко променят значението си, затова пък късите все му се изплъзват. Поне така грокна. Да борави с късите думи беше като да вдига вода с острието на нож.
Тази беше съвсем къса.
Смит все още беше убеден, че е грокнал вярно човешката дума „Бог“… объркването настъпи, защото не успя да подбере други думи. Идеята беше толкова проста, жизненоважна, необходима, че и някой от съгнездниците му можеше да я обясни. На марсиански. Трудното започна, когато трябваше да намери точните думи, с които да говори вярно, да ги подреди така, че да съвпаднат в пълнота с онова, което искаше да каже на езика на своята раса.
Недоумяваше, защото не биваше да има никакво затруднение да се изрази, дори на английски. Нали всеки знаеше това… иначе не би могъл да гроква жив. Вероятно се налагаше да попита човешките Стари как да го каже, вместо да се бори с вечно убягващите значения. Значи ще чака Джубал да подготви срещата, защото самият той беше само едно яйце.
За миг се натъжи, че не му е позволено да присъства при обезтелесяването на брат Арт и брат Доти.
И се зае да преглежда отново в мислите си „Новия международен речник на английския език“ на „Уебстър“, трето издание, издаден в Спрингфийлд, щат Масачузетс.
Сякаш дошла от много далеч, пробуди го неспокойната увереност, че беда сполетява неговите водни братя. Спря между думите „шербача“ и „шербет“, за да обмисли това. Да напусне ли водата на живота, за да сподели тревогите им? У дома дори не би си задал този въпрос. Тревогите се споделят в радостна близост.
Но Джубал му каза да чака.
Отново вникна в думите на Джубал, сравни ги с други човешки думи, за да се увери, че е грокнал. Да, бе грокнал вярно. Трябва да чака Джил.
Но беше толкова неспокоен, че не можа отново да върне към речника. Най-сетне го осени идея, изпълнена с такава весела дързост, че щеше да се разтрепери, ако тялото му позволяваше.
Джубал поиска от него да се потопи във водата и да чака, докато Джил го повика… но нали не каза и самият той да остане при тялото си?
Отдели много време, за да реши, защото думите в английския език все го подвеждаха. Стигна до заключението, че Джубал не му е наредил да остане с тялото си… значи не се налагаше да постъпи лошо, като не сподели грижите на своите водни братя.
И Смит реши да се поразходи.
Изуми се на собствената си смелост, защото досега не бе правил това сам. Винаги го придружаваше някой от Старите, наглеждаше го, внимаваше тялото му да не пострада, а той да не се залута, после го връщаше обратно.
Сега Старите не бяха наоколо да му помогнат. Но Смит вярваше, че ще се справи добре и неговите учители ще се гордеят с него. Провери всяка част от тялото си, увери се, че нищо нежелателно няма да се случи, после се измъкна предпазливо, оставяйки само нищожна частица от себе си да бди над обвивката му.
Надигна се към ръба на басейна и си напомни да се държи така, сякаш е в тялото си, за да не се изгуби, да не се отнесе далеч от всичко наоколо към незнайни места, откъдето не би намерил пътя за връщане.
Огледа се.
В градината тъкмо кацаше някаква въздушна кола и живите същества под нея се оплакваха и страдаха. Тази ли беда бе доловил? Ставаше нещо лошо — тревата беше за ходене по нея, но не цветята и храстите.
Не, имаше и друга злина. От колата излизаше човек, а Джубал тичаше към него. Смит усещаше гнева, излъчен от неговия воден брат към другия мъж — с такъв свиреп напор, че ако това се случеше между марсианци, двамата щяха да се обезтелесят незабавно.
Смит прие този знак, че може би настъпва време на неизбежно изпитание, когато ще трябва да реши как да помогне на своя воден брат. Взря се в останалите.
Доркас излизаше от басейна. Тревожеше се, но не особено силно. Смит виждаше доверието й в Джубал. Лари току-що бе стъпил на ръба, от него още се стичаха капки. Той беше развълнуван и доволен. Нищо не можеше да разклати неговото доверие в Джубал. Мириам стоеше до него. Нейното настроение беше почти същото като на Доркас и Лари. И Ан седеше наблизо, облякла дългата бяла дреха, с която не се разделяше през целия ден. Смит не успя да грокне в пълнота нейното състояние. Долавяше в нея студената, непреклонна дисциплина на ума като у Старите. Малко се стресна от откритието си, защото Ан винаги се държеше внимателно и сгряващо дружелюбно.