Забеляза, че тя наблюдава неотклонно Джубал, готова да му помогне. Същото беше с Лари!… И с Доркас!… И с Мириам! В прилив на съпреживяване Смит узна, че всички тези приятели са водни братя на Джубал, значи и негови. Това освобождаване от слепотата го разтърси така, че той едва не се залута нанякъде. Наложи си спокойствие и отдели миг да съхрани и възхвали всички, един по един и заедно.
Джил се бе хванала за ръба на басейна и Смит разбра, че се е гмуркала да го нагледа. Да, бе усетил присъствието й… но вече знаеше, че тя се тревожи не само за неговата безопасност. Джил се измъчваше от голяма беда. Това разстрои Смит и той понечи да отиде при нея, за да разбере Джил, че споделя грижите й.
Щеше да постъпи така, ако не беше сянката на угризение. Не знаеше съвсем сигурно дали Джубал би одобрил тази разходка, докато тялото му остава в басейна. Стигна до компромис — каза си, че вече споделя бедата с тях и ще ги извести за присъствието си, ако е нужно.
После се насочи към мъжа, който стъпваше на земята, докосна се до чувствата му и се дръпна рязко, но веднага си наложи да огледа този човек с особено внимание.
В отделен джоб, окачен на кръста му, мъжът носеше оръжие.
Смит почти не се съмняваше, че това е оръжие. Проучи го подробно, сравни го с вече познатите му оръжия, свери видяното и с определението в „Новия международен речник на английския език“.
Да, беше оръжие, но не само формата му показваше това, а и злината, проникнала изцяло и съдържаща се в него. Смит надникна в отвора на цевта, разбра какъв е механизмът на това оръжие и злината сякаш отвърна на погледа му отвътре.
Дали трябваше да го завърти, за да го запрати незнайно къде? И то още преди мъжът да е излязъл от колата? Смит чувстваше, че е длъжен да стори това… но нали не биваше да постъпва така с оръжията, преди Джубал да му каже, че мигът е настъпил.
Вече знаеше, че е време на неизбежно изпитание, но реши да остане в равновесната точка, докато грокне всичко. Каза си, че е възможно Джубал, осведомен предварително за изпитанието, да го е изпратил под водата, за да го предпази от неправилен избор.
Щеше да чака… без да отделя вниманието си от това оръжие. Сега телесното зрение не му налагаше ограниченията си и той можеше да вижда навсякъде при нужда, затова продължи да наблюдава първия мъж и оръжието му, но и проникна в колата.
Повече злина, отколкото би могъл да повярва, че е възможна! Всички мъже във въздушното возило се тълпяха към вратата. А съзнанията им имаха дъх като на глутница Кхаугхи, втурнали се по следата на непредпазлива нимфа. И всеки държеше в ръце нещо лошо.
Както бе казал и на Джубал, Смит знаеше, че не формата е най-важното. Трябваше да вникне в същността, за да грокне. Расата у дома преминаваше през пет основни форми — яйце, нимфа, съгнездник, възрастен… и Стар, който изобщо нямаше форма. Но същността на Старите се съдържаше още в яйцата.
Тези неща също приличаха на оръжия. Смит не избърза със заключението. Проучи едно най-внимателно. Беше много по-голямо от всяко познато му оръжие и имаше съвсем друга форма, устройството му също се различаваше.
Но беше оръжие.
Огледа и другите неща. Оръжия.
И мъжът, който още седеше в колата, имаше малко оръжие, закачено на кръста му.
В самата кола бяха вградени две огромни оръжия… имаше и други непознати за Смит неща, от които също лъхаше на злина.
Обмисли дали да завърти колата заедно с всички в нея и да я запрати в неизвестността. Но освен вкоренения навик да не хаби храна, възпря го и това, че не грокваше събитията. По-добре беше да изчаква и да бъде нащрек, за да сподели изпитанието по знак от Джубал… и ако вярното действие е да не се намесва, да се върне в тялото си и да обсъди по-късно отминалата равновесна точка с Джубал.
Излезе от колата. Гледаше, слушаше и чакаше.
Първият говореше с Джубал за неща, които Смит запази в паметта си, без да ги грокне. Нямаха връзка с нищо в неговия опит. Другите мъже се пръснаха наоколо. И Смит раздели вниманието си, за да знае какво прави всеки от тях. Колата се издигна и се премести, а съществата под нея изпитаха облекчение. Смит грокна заедно с тях, опитваше се да успокои болките им.
Първият мъж подаде листове хартия на Джубал, после бяха предадени на Ан. Човека от Марс разпозна формата и подредбата на думите — бяха свързани с ритуалите за оздравяване и равновесие. Все пак познаваше тези ритуали само от книгите в правната библиотека на Джубал и не се опита да грокне смисъла на думите по хартиите. А и Джубал изглежда се тревожеше не от тях. Злината беше другаде. Зарадва се, когато откри човешкото си име на две от хартиите. Винаги изпитваше странна тръпка, щом го видеше написано, сякаш се намираше на две места едновременно, макар това да беше невъзможно за всички, освен за Старите.