Джубал и първият мъж тръгнаха към басейна, следвани неотлъчно от Ан. Смит промени чувството си за време, за да се движат те по-бързо, но не толкова, че да пропусне действие на някой от другите мъже. Двама доближиха групата.
Първият мъж спря при приятелите на Смит до басейна, огледа ги, извади снимка от един джоб и сравни лицето на Джил с нея. Смит долови все по-силния й страх и се напрегна. Джубал му бе казал: „Защити Джил. Не се тревожи, че ще похабиш храна. Не мисли за нищо друго. Защити Джил.“
Той би направил това независимо от всичко, дори ако се наложеше да постъпи неправилно. Но заръката на Джубал го успокояваше. Така можеше да се съсредоточи, без да се бори с противоречия.
Когато първият посочи и другите двама се забързаха към Джил с техните зли оръжия, Смит се пресегна незримо и ги завъртя лекичко, така че да изчезнат.
Първият мъж се вторачи в мястото, където бяха преди миг, посегна към своето оръжие… и също изчезна.
Останалите четирима запристъпяха към басейна. Смит не искаше да ги завърта. Знаеше, че Джубал ще бъде доволен, ако просто ги възпре. Но това е работа дори с един пепелник, а Смит не разполагаше с тялото си. Някой от Старите би се справил с лекота, но Човека от Марс направи онова, което му беше по силите.
Четири докосвания като с перце… и мъжете изчезнаха.
Усети нарастваща злина откъм кацналата кола, пренесе се при нея. Грокна бързо решение и возилото вече го нямаше, заедно с пилота.
Едва не пропусна втората кола, рееща се над тях. Тъкмо си отдъхна и го връхлетя усещането за злина. Поглед нагоре.
Второто возило се спускаше, за да кацне.
Смит разтегли времето до предела на способностите си, издигна се във въздуха към колата, огледа я старателно, грокна как прелива от злина… побутна я и я запрати в нищото. После се върна при групата до басейна.
Стори му се, че неговите приятели са твърде развълнувани. Доркас ридаеше, а Джил я утешаваше. Само Ан изглеждаше незасегната от чувствата, обзели всички. Но вече нямаше никаква злина, с нея изчезна и тревогата, откъснала го от размишленията. Знаеше, че Джил може най-бързо да изцери Доркас — тя грокваше страданието в пълнота и незабавно. Обезпокоен от бушуващите наоколо емоции и неуверен дали е постъпил вярно в изпитанието, Смит реши, че вече може да се отдалечи. Върна се в басейна, откри тялото си, грокна го същото каквото го остави и се вмъкна отново в него.
Поколеба се дали да обмисли изпитанието. Но събитията бяха твърде скорошни. Не се чувстваше готов да ги обхване, да съхрани и възхвали мъжете, които бе принуден да премахне. Вместо това пак се зае доволно със задачата си — „шербет“… „Шербетли“… „Шербетзаде“…
Занимаваше се със смисъла на поредната дума, когато усети доближаващата го Джил. Върна езика си под небцето и се подготви, защото знаеше, че неговият воден брат не може да остане дълго под водата, без да си навреди.
Когато тя го докосна, той обхвана лицето й с длани и я целуна. Съвсем наскоро се научи на това и не го грокваше напълно. Беше като сближаването при водна церемония. Но имаше и нещо друго… което искаше да грокне в съвършена пълнота.
Шестнадесета глава
Харшо не дочака Джилиън да измъкне палавото си детенце от басейна. Напомни да дадат нещо успокоително на Доркас и се забърза към кабинета си. Остави Ан да обяснява какво стана през тези десет минути или да си мълчи.
— Дежурната! — подвикна през рамо.
Мириам го настигна.
— Аз трябва да съм наред — едва измънка тя, останала без дъх. — Но, шефе, що за…
— Нито дума, момиче.
— Ама, шефе…
— Казах да си затвориш устата. Мириам, след седмица ще седнем на спокойствие и ще помолим Ан да ни каже какво стана. Но точно сега видеофонът ще се пръсне от обаждания, а репортери ще наскачат и от дърветата… обаче аз първо трябва да поговоря с някои хора. Ти да не си от жените, които се лигавят в най-лошите моменти? Тъкмо се сетих… напомни ми да удържа от заплатата на Доркас за времето, което прекара в истерика.
— Шефе! — ахна Мириам. — Само да си посмял и трите ще напуснем заедно!
— Глупости.
— Престани да се заяждаш с Доркас! И аз щях да се разрева, ако тя не ме беше изпреварила. — Тя поумува и добави: — Защо пък сега да не си направя една малка истерика?