— Мириам!
— Да, шефе.
— Искам Майк, Джил и Ан да дойдат веднага. После намери Лари — сигурно е в работилницата. Върнете се в къщата и заключете всички врати и прозорци.
— Пак ли неприятности?
— Размърдай се, момиче!
Ако маймуните пак нахлуят… не, когато пак нахлуят, техният главатар може и да реши, че няма нищо лошо да потрошат ключалките. Тогава би се наложило да насъска Майк срещу тях. Но беше време тези игри на война да спрат, което означаваше, че Джубал трябваше да стигне до генералния секретар.
Как?
Да се обади в Двореца? Хайнрих вероятно му каза истината — че с всеки пореден опит ще попада отново на дежурния шеф от специалните служби. И какво? Сигурно там ще се изненадат, че виждат на екрана човека, за чието задържане са изпратили цял взвод. Току-виж, този път стигне с нахалство до комендант… как му беше името… онзи с муцуната на охранен пор. А, Туичъл. Командирът на говедата от специалните служби сигурно имаше пряк достъп до големия началник.
Не, нямаше да стане. Чиста загуба на време е да убеждаваш човек, който вярва само в силата на оръжието, че разполагаш с нещо още по-добро. Туичъл ще хвърля срещу тях хората и пушките, докато не свършат, но никога няма да признае, че не може да арестува някого, щом знае къде се намира.
Ако през главния вход не пускат, промъкваш се отзад — елементарна политика. По дяволите, необходим му е Бен Какстън. Той знае как да свърши нещата по втория начин.
Но точно отсъствието на Бен стана причина за цялата магария. Щом не може да попита него, с кого да се посъветва?
Да му се не види, нали току-що разговаряше с такъв човек! Джубал завъртя креслото към видеофона и опита да се свърже с Том Макензи. Преодоля три ешелона на съпротива, но всички го познаваха и го препращаха на поредния началник. Докато упорстваше, неговите сътрудници и Човека от Марс се събраха в кабинета. Мириам надраска на бележник: „Вратите и прозорците са заключени“.
Джубал кимна и написа отдолу: „За Лари — алармата?“, после се обърна към камерата:
— Том, извинявай, че те безпокоя отново.
— За мен е удоволствие, Джубал.
— Том, ако ти се налага да говориш с генералния секретар Дъглас, какво ще направиш?
— А? Ще се обадя на Джим Санфорт, секретаря по връзките с обществеността. Няма защо да търся направо генералния секретар. Джим ще предаде каквото трябва.
— Да предположим, че искаш да се обърнеш направо към Дъглас.
— Виж сега, ще помоля Джим да го уреди. По-лесно е, обаче, Джим да реши проблема. Нали разбираш, Джубал, нашата мрежа върши услуги на администрацията… те също знаят това. Все пак гледаме да не се натрапваме.
— Том, нека допуснем, че е крайно наложително да говориш със самия Дъглас и то най-късно до десет минути.
Веждите на Макензи се надигнаха.
— Е… ако се налага, ще обясня на Джим защо…
— Не.
— Хайде де, бъди разумен.
— В момента не мога да си го позволя. Да речем, че току-що си хванал Санфорт в крачка, значи точно на него не можеш да кажеш защо е толкова спешно. И въпреки това се налага да говориш незабавно с Дъглас.
Макензи въздъхна.
— Ще кажа на Джим, че искам да говоря с неговия шеф и че ако не бъда свързан без никакво бавене, тази администрация няма да получи дори намек за подкрепа от нашата мрежа.
— Добре, Том, тогава направи го.
— Ъ?
— Обади се в Двореца по друг видеофон, но бъди готов да ме включиш на секундата. Трябва да говоря с генералния секретар, веднага!
Макензи го погледна страдалчески.
— Драги ми Джубал…
— Значи не искаш.
— Значи не мога. Ти ме постави в съвсем въображаемо положение, когато един — извини ме за нескромността — ръководител на глобална телевизионна мрежа би поискал да говори с генералния секретар. Но не мога да предоставя тази възможност на някой друг. Виж какво, Джубал, уважавам те. За мрежата ще е голяма загуба, ако ни изоставиш и ни е ясно до болка, че никога не би се обвързал с постоянен договор с нас. Но просто не мога. Обаждаш се на шефа на целия свят, само ако той желае да говори с тебе.
— А какво ще кажеш да подпиша с вас седемгодишен договор за изключителни права?
Лицето на Макензи се изкриви като от зъбобол.
— Пак няма да стане. Аз ще си загубя работата, а ти ще трябва да се бъхташ, за да изпълниш договора.
Джубал за миг се поколеба дали да не извика Майк пред камерата и да го представи. Но собствените програми на Макензи бяха показали фалшивия „Човек от Марс“ и или Том беше в играта, или пък беше честен (в което Джубал вярваше), значи нямаше да повярва, че са го измамили.