— Така да бъде, Том. Но ти поне знаеш кое как е в правителството. Кой се свързва с Дъглас, когато поиска? Само не ми споменавай Санфорт.
— Никой.
— По дяволите, този човек не живее във вакуум! Все някой има възможност да му се обажда, без да го отпъждат разни секретарчета.
— Някои от министрите, предполагам, но не всички.
— Не познавам нито един от тях. Кой може да го потърси по частна линия и да го покани на покер?
— Хъм… изобщо не си напорист, а? Ами сещам се за Джейк Алън.
— Познавам го. Не съм му симпатичен. Нито той на мен, което му е добре известно.
— Дъглас май няма много близки приятели. Съпругата му не поощрява тези… Ей, Джубал, ти как си настроен към астрологията?
— Не понасям помии. Предпочитам бренди.
— Е, въпрос на вкус. Но… чуй ме добре — ако се изтървеш, че съм ти казал това, ще те заколя.
— Разбрах. Съгласен съм. Продължавай.
— Ами Агнес Дъглас понася много добре тази помия… и знам кой й я пробутва. Нейната астроложка може да й се обади по всяко време, а повярвай ми, генералният секретар се вслушва в мнението на жена си. Обади се на астроложката, останалото зависи само от тебе.
— Не си спомням да съм пращал коледни картички на някой астролог — промърмори Джубал. — Как се казва?
— Мадам Александра Везан. Живее във Вашингтон. В-Е-З-А-Н.
— Схванах! — щастливо отвърна Джубал. — Том, ти ми направи страхотна услуга!
— Да се надяваме. Имаш ли нещо за мрежата?
— Почакай малко. — Джубал сведе поглед към бележката, оставена от Мириам до лакътя му: „Лари казва, че предавателят не работи, но не знае защо“. — Не сте получили картина, защото вашият предавател е повреден.
— Ще пратя някого да види какво е станало.
— Благодаря. Много ти благодаря!
Той прекъсна връзката и направи поръчка по името на астроложката, като поиска от операторката в централата да използва заглушител, ако и другият апарат е оборудван за това. Така беше и Харшо изобщо не се учуди. Скоро достолепните черти на мадам Везан се появиха на екрана. Джубал й се ухили.
— Здрасти, селяндурче!
Тя се стресна, но след миг го зяпна.
— Док Харшо, дърт мошенико! Господ да те поживи, толкова се радвам да те видя! Къде се беше покрил?
— Точно това правя, Беки — крия се. Копоите ме погнаха.
Беки Вези отвърна на секундата:
— С какво да ти помогна? Да не си закъсал за мангизи?
— Беки, имам си пари в излишък. Доста по-сериозно загазих, а само генералният секретар може да ме отърве. Трябва да говоря с него, че стана напечено.
Лицето й стана безстрастно.
— Док, нависоко си се залетял.
— Знам, Беки. Опитвах се да стигна до него, но не мога. Ти не се забърквай… малката, опасно е дори да си приказваш с мен. Помислих, че нещичко ще ми подхвърлиш — да речем, някой номер, за да му се обадя направо. Но не искам и ти да затънеш. Ще пострадаш и ще ме е срам да погледна Професора в очите… упокой душата му, Господи.
— Аз пък знам какво щеше да ми каже Професора! — рязко отвърна тя. — Стига глупости, док. Професора все се кълнеше, че само касапин като тебе знае да лекува хората. Никога не забрави оная случка в Елктън.
— Хайде, Беки, да не си я припомняме. Платихте ми.
— Ти му спаси живота.
— Нищо подобно. Оживя, защото имаше воля за живот и защото ти се грижеше за него.
— Брей… само губим време така. Колко си загазил?
— Ще ме опандизят, ще приберат и всички наоколо. Има федерална заповед за мен, знаят къде съм и не мога да фъзна. Всеки момент ще довтасат… а само Дъглас може да ги спре.
— Ще те пуснат. Обещавам.
— Беки… сигурен съм, че това ти е по силите. Но може да минат няколко часа. Твърде стар съм за лафове в „задната стаичка“.
— Ама… Ох, Божичко! Док, не може ли да ръснеш малко подробности? Ще съставя хороскоп и ще знам какво да правя. Ти си Меркурий, разбира се, щом си доктор. Но ако знам на кой от небесните домове да обърна внимание, ще се справя по-добре.
— Момиче, няма време. — Джубал мислеше трескаво. На кого да се довери? — Беки, само да ти кажа и може да загазиш като мен.
— Кажи ми, док. Знаеш, че никого не съм извозила досега.
— Добре де. Нека аз съм Меркурий. Но по-лошото е за Марс.
Погледът й стана пронизващ.
— Как така?
— Нали си гледала новините. Човека от Марс уж бил в Андите, само че това е прах в очите за баламите.
Беки изобщо не изглеждаше слисана.
— И как го измъдри, док?
— По цялата окаяна планета има хора, дето ги сърбят ръцете да докопат момчето. Искат да го използват, да го ограбят. Но той ми е клиент и няма да им се оставя. Единственият ми шанс е да говоря с Дъглас.
— Той ти е клиент? А властите знаят ли?