— Ще кажа само на Дъглас. Ясни са ти нещата от живота — кметът може да е готин, да обича хлапетата и помиярите, но не знае какви ги вършат копоите. Особено ако първо завлекат човек в „задната стаичка“ да си побъбрят с него.
Тя кимна.
— Тия гадни ченгета!
— Значи трябва да се спазаря с Дъглас, преди да ме отмъкнат.
— Искаш само да си поприказвате, така ли?
— Да. Нека ти продиктувам моя номер и ще чакам тук, пък дано да ми се обади… докато ме сгащят. Ако не успееш — все едно, благодаря ти. Ще знам, че поне си опитала.
— Не изключвай!
— Ъ?
— Задръж връзката, док. Ако имам късмет, ще превключат през моя видеофон и ще спестим време. Ти само задръж.
Мадам Везан стана от креслото и се обади от друг апарат на Агнес Дъглас. Заговори с невъзмутима самоувереност. Изтъкна, че тези обстоятелства били предсказани от звездите и всичко ставало в необходимия момент. Настъпвал решителният миг, когато Агнес трябва да напътства своя съпруг със своята женска мъдрост, за да избере той правилното решение, и то навреме.
— Мила Агнес, това разположение на небесните тела няма да се повтори поне хиляда години — Марс, Венера и Меркурий са в съвършено равновесие и тъй като Венера пресича меридиана, тя властва. Следователно разбираш, че…
— Али, какво ме съветват звездите? Знаеш, че не съм много наясно с науката.
Това едва ли беше изненадващо, защото и без това положението на небесните тела беше далеч от посоченото. Мадам Везан нямаше време да изчисли хороскопа и говореше по вдъхновение. Това не я смущаваше, защото се смяташе за глас на „висшата истина“ — даваше добри съвети на своите приятели и им помагаше. А да помогне на двама приятели едновременно за Беки Вези беше особено щастлив миг.
— Мила, разбираш всичко, защото имаш вродена дарба. Както винаги, ти си под влиянието на Венера, но Марс също е във възход, защото олицетворява и твоя съпруг, и онзи младеж Смит в продължение на целия критичен период. Меркурий е доктор Харшо. За да предотврати нарушаването на равновесието заради силата на Марс, Венера трябва да подкрепи Меркурий, докато отминат тревогите. Разполагаш с твърде малко време. Влиянието на Венера ще се засилва само до пресичането на меридиана — още седем минути, след това ще отслабне. Длъжна си да действаш бързо.
— Трябваше да ме предупредиш по-рано.
— Мила, не се отделях от видеофона цял ден, за да реагирам незабавно. Звездите ни подсказват същността на всяка криза, но не споделят подробности. Все още има време. Доктор Харшо чака на друг апарат. Необходимо е само да срещнеш двамата лице в лице… преди Венера да достигне меридиана.
— Ами… Добре, Али. Само да извикам Джоузеф от онова глупаво съвещание. Дай ми номера на видеофона, за да го свържа с този доктор Ракшо. Ти ще можеш ли да прехвърлиш обаждането?
— Да, мога и оттук. Само доведи господин Дъглас. Побързай, миличка.
— Ей сега.
Когато Агнес Дъглас изчезна от екрана, Беки седна до третия видеофон. Професията й изискваше да има много възможности за връзка. Всъщност това беше най-големият й разход. Тя си тананикаше весело, докато набираше номера на своя брокер.
Седемнадесета глава
Когато Беки излезе извън полезрението на камерата, Джубал се облегна удобно в креслото.
— Дежурната.
— Тук съм, шефе — обади се Мириам.
— Това е за любителите на „истински преживелици“. Посочи, че четящата актриса трябва да има секси контраалт…
— Защо ли да не опитам аз…
— А, не чак толкова секси. Порови се в списъка на неизползвани фамилии, които получихме от Бюрото по преброяването, и добави невинно, сочно първо име за псевдонима. И да завършва на „а“ — това винаги подсказва сутиен трети номер.
— Тъй ли било! Името на никоя от нас не завършва на „а“. Ама че си гаден!
— Значи сте доста плоски отпред, а? „Анджела“. Името ще бъде Анджела. Заглавие: „Омъжена за марсианец“. Започваме. „Откакто се помня, мечтаех да полетя в космоса.“ Нов ред. „Когато бях мъничка, с лунички по нослето и сияещи от мечти очи, събирах снимки на космически герои също като братята си. И плачех, когато мама не ми позволяваше да спя с любимия си шлем на космически кадет.“ Нов ред. „В онези дни на безгрижното детство не можех и да си въобразя каква сладко-горчива съдба си готвя с тези мъжкарански амбиции…“
— Шефе!
— Какво има, Доркас?
— Появиха се още две коли.
— После ще продължим. Мириам, заеми се с видеофона. — Джубал застана пред прозореца и се вгледа в двете кацащи въздушни возила. — Лари, залости вратата. Ан, облечи си тогата. Джил, не се отделяй от Майк. А ти, Майк, прави каквото ти каже Джил.