— Да, Джубал. Така ще правя.
— Джил, не му давай да се развихри, докато не стане съвсем неизбежно. И определено предпочитам да премахва оръжия, а не хора.
— Добре, Джубал.
— Това безразборно изтребление на ченгета трябва да престане.
— Шефе, видеофона!
— Никой от вас да не се мярка около камерата. Мириам, промени заглавието: „Омъжена за човек“. — Джубал се настани в креслото: — Да, слушам ви.
Видя безизразно лице насреща.
— Доктор Харшо?
— Аз съм.
— Генералният секретар ще говори с вас.
— Добре.
На екрана се появи наежен Негово превъзходителство достопочтеният Джоузеф Еджертън Дъглас, Генерален секретар на Световната федерация на свободните държави.
— Доктор Харшо? Както научих, било наложително да говорите с мен.
— Не, сър.
— Моля?
— Нека уточня, господин секретар. За вас е наложително да говорите с мен.
Дъглас се учуди, но веднага се ухили.
— Докторе, имате точно десет секунди да ми докажете това.
— Чудесно, сър. Аз съм представител на Човека от Марс.
Дъглас вече не изглеждаше наежен.
— Бихте ли повторил?
— Представител съм на Валънтайн Майкъл Смит. Няма да е зле, ако ме смятате за посланик на Марс „де факто“… в духа на „клаузата Ларкин“.
— Сигурно сте луд!
— И въпреки това се явявам от името на Човека от Марс. Той е склонен да преговаря.
— Човека от Марс е в Еквадор.
— Моля ви, господин секретар! Смит — истинският Валънтайн Майкъл Смит, а не онзи, когото показахте по стереовизията — избяга от Медицинския център „Бетесда“ миналия четвъртък, придружен от сестра Джилиън Бордмън. Възвърна си свободата и няма намерение да я загуби отново. Ако сте чул друго от подчинените си, значи са ви излъгали.
Дъглас явно се замисли. Някой му каза нещо отстрани. Най-после той промърмори:
— Даже да казвате истината, доктор Харшо, не можете да говорите от името на онзи младеж Смит. Той е под попечителството на държавата.
Джубал поклати глава.
— Немислимо. „Клаузата Ларкин“.
— Вижте какво, като юрист ви уверявам, че…
— А аз като юрист ще се съобразявам само със собственото си мнение. И занапред ще защитавам интересите на своя клиент.
— Юрист ли сте? Май заявихте току-що, че сте фактически представител, а не адвокат.
— Изпълнявам и двете функции. А като адвокат имам правото да се явявам и пред Върховния съд.
Джубал чу глух грохот откъм първия етаж и се озърна. Лари му прошепна:
— Шефе, май разбиват входната врата… Да погледна ли?
Той поклати глава.
— Господин секретар, времето ни изтича. Вашите хора, тоест вашите хулигани от специалните служби всеки момент ще нахлуят с взлом в дома ми. Ще прекратите ли това нарушение на обществения ред, за да преговаряме на спокойствие? Или предпочитате разправиите пред Върховния съд, с цялата смрад, която ще се разнесе по света?
Генералният секретар пак се допита до някого извън обсега на камерата.
— Доктор Харшо, за пръв път чувам, че специалните служби се опитват да ви арестуват. Аз…
— Сър, ако си направите труда да се заслушате, ще ги чуете как трополят по стълбата! Майк! Ан! Елате тук! — Джубал избута креслото си настрани, за да застанат до него. — Господин генерален секретар… Човека от Марс!
Нямаше право да представи Ан, но тя беше достатъчно внушителна в бялата тога на неподкупността. Дъглас зяпна Смит, който неспокойно отвърна на погледа му.
— Джубал…
— Почакай, Майк. Е, господин секретар? Вашите хора вече нахлуха в дома ми. Сега разбиват вратата на моя кабинет. — Харшо се обърна към Лари. — Отвори им. — Докосна ръката на Майк. — Не се вълнувай, момче.
— Добре, Джубал. Този човек. Виждал съм го.
— И той те познава. — Джубал подвикна през рамо: — Заповядайте, сержант.
Един сержант от специалните служби застана в рамката на вратата с готов за стрелба автомат.
— Господин майор! Тук са!
Дъглас се намеси:
— Докторе, нека поговоря с най-старшия от тях.
Джубал забеляза с облекчение, че влезлият майор не е извадил пистолета си от кобура, защото Майк се разтресе, откакто видя оръжието на сержанта. Харшо не изгаряше от обич към щурмоваците, но не искаше Смит точно сега да прояви способностите си.
Майорът огледа присъстващите.
— Вие ли сте Джубал Харшо?
— Да. Елате насам. Вашият шеф иска да му докладвате.
— Без глупости. Вие ще дойдете с мен. Търся и лицата…
— Елате тук! Генералният секретар ще ви каже две-три думи.
Офицерът от специалните служби погледна стъписано и щом доближи екрана, застана мирно и отдаде чест. Дъглас му кимна.
— Име, чин, длъжност.
— Сър, аз съм майор С. Д. Блох, бригада „З“ на Специалните служби.