— Обяснете ми какво правите там.
— Сър, положението е доста заплетено. Аз…
— Ами разплитайте го, господин майор. Започвайте.
— Слушам, сър. Дойдохме тук в изпълнение на заповед. Нали разбирате…
— Нищо не разбирам.
— Ами, сър, преди около час и половина тук беше изпратен един взвод в две въздушни коли, за да задържи няколко лица под стража. Радиовръзката прекъсна и бях изпратен да ги открия и да им помогна при необходимост.
— По чия заповед действате?
— Ъ-ъ… на коменданта, сър.
— Открихте ли другите си хора?
— Не, сър. Няма и помен от тях.
Дъглас погледна Харшо.
— Господин адвокат, известно ли ви е нещо за друг взвод?
— Господин секретар, в задълженията ми не влиза да следя къде ходят вашите служители.
— Това едва ли е отговор на моя въпрос.
— Прав сте, сър. В момента не съм подложен на разпит. Нито ще позволя да бъда подложен, освен при строго спазване на процесуалните норми. Грижа се за интересите на своя клиент. Не съм бавачка на тези униформени… лица. Но както вече съм се убедил, те едва ли са способни да намерят и прасе, излегнало се във вана.
— Хъм… може и така да е. Господин майор, съберете хората си и се върнете.
— Слушам, сър! — пак отдаде чест офицерът.
— Момент, моля! — намеси се Харшо. — Тези хора нахлуха с взлом в дома ми. Настоявам да видя заповедта, според която действат…
— О, да. Майоре, покажете му заповедта.
Лицето на Блох пламна.
— Сър, заповедите бяха у изпратения преди мен офицер.
Погледът на Дъглас се впи в него.
— Млади човече!… Нима се опитвате да ми кажете, че нахълтахте в дома на един гражданин без законосъобразна заповед?
— Но… Сър, вие не ме разбрахте! Има заповеди. Бяха у капитан Хайнрих, сър.
Дъглас не скри погнусата си.
— Връщайте се веднага. А вие отидете направо в ареста. После ще си поприказвам с вас.
— Слушам, сър.
— Почакайте! — настоя Харшо. — Упражнявам правото си на граждански арест. Ще се погрижа да ги затворят в местния участък, за въоръжено нападение и нахлуване с взлом.
Дъглас примигна.
— Необходимо ли е да правите това?
— Според мен е задължително. Както изглежда, тези типове лесно се запиляват нанякъде. Не желая и майорът да се измъкне от юрисдикцията на местния съд. Да не споменаваме сега възможните углавни обвинения, но още нямах възможност да оценя щетите, нанесени на моята собственост.
— Господине, най-сериозно ви уверявам, че ще бъдете обезщетен напълно.
— Благодаря ви. Но какво би възпряло следващия униформен шегаджия? Вече няма нужда дори да разбива вратата! В момента моята собственост е достъпна за всеки нарушител. Господин секретар, ако не беше доскоро твърде здравата врата, нищо не би попречило на този негодник да ме отведе, преди да се свържа с вас… А вие го чухте да казва, че някъде наоколо имало още един като него, при това, според твърденията му, със заповеди за задържане.
— Докторе, нищо не знам за такава заповед.
— Няколко заповеди, сър. Той каза „заповеди за задържането на няколко лица“. Вероятно е по-точно да ги наречем „заповеди за незаконен арест“.
— Твърде сериозно обвинение.
— И положението е твърде сериозно в момента.
— Доктор Харшо, повтарям ви, че нищо не знаех за тези заповеди. Но ви гарантирам лично, че ще проверя веднага защо са били издадени и ще постъпя според получените сведения. Какво друго да ви кажа?
— Още много неща бихте могъл да кажете. Досещам се каква е причината за издаването на заповедите. Някой от служителите ви се е престарал, отишъл е при сговорчив съдия… за да разпита мен и моите гости тайно от вас. Далеч от чийто и да било поглед, сър! Готови сме да говорим с вас… но няма да се съгласим да ни разпитва някой като него… — Джубал махна небрежно към майора, — …при това в килия без прозорци! Сър, разчитам на справедливото ви отношение. Ако тези заповеди не бъдат отменени незабавно, ако не получа твърди гаранции, че аз, Човека от Марс и сестра Бордмън няма да бъдем тормозени и ще запазим свободата си, тогава — Джубал сви рамене безпомощно, — ще се наложи да си потърсим защитник. Има хора и сили извън вашата администрация, които живо се интересуват какво би могло да се случи на Човека от Марс.
— Заплашвате ме!
— Не, сър. Обръщам се с молба към вас. Желаем да преговаряме. Но това е невъзможно, докато ни преследват. Умолявам ви, сър — отзовете копоите си!
Дъглас пак погледна настрани.
— Ако такива заповеди изобщо са издадени, ще бъдат отменени. Веднага щом проверя кой ги е издал.
— Благодаря ви.
Дъглас стрелна с поглед майор Блох.