— Какво? Не бива да приказвате точно сега… ами че това противоречи на всичко, което обсъждаме.
— Не съм съгласен. Нима твърдите, че един гражданин трябва да поиска вашето разрешение, за да се срещне с журналисти?
— Разбира се, че не. Обаче…
— Боя се, че е твърде късно. Вече е уредено и единственият начин да попречите е като пратите още от вашите биячи. Причината да спомена уговорката за интервю е предположението ми, че може би ще решите да дадете съобщение за пресата. Да уведомите обществеността, че Човека от Марс се е върнал от Еквадор и в момента е на почивка в Поконос. Така ще избегнете и сянка от съмнение, че правителството е било изненадано по някакъв начин. Следите ли мисълта ми?
— Да, разбрах ви добре. — Генералният секретар впи поглед в Харшо. — Моля ви, почакайте.
Той се махна от екрана.
Харшо повика с пръст Лари, а с другата ръка закриваше микрофона.
— Слушай, синко — зашепна му бързо, — с този скапан предавател все едно блъфирам с непълен кент флош в ръката. Не знам дали отиде да уреди онова съобщение… или пак да насъска кучетата. Изхвърчай оттук като ракета, обади се от друго място на Том Макензи и му кажи, че ако не се погрижи всичко да работи, ще пропусне най-горещата новина след падането на Троя. И внимавай, като се прибираш. Може да завариш ченгета тук.
— А как да се обадя на Макензи?
— Ами… — Дъглас пак се появи на екрана. — Попитай Мириам.
— Доктор Харшо, възползвах се от вашето предложение. Съобщението повтаря почти дума по дума казаното от вас… с убедителни подробности. — Дъглас се усмихна свойски. — Добавих, че администрацията ще обсъди междупланетните отношения с Човека от Марс, щом той се възстанови от пътуването, при това открито… с неограничена гласност.
Усмивката му се вледени и той престана да прилича на познатия „добър чичко“. И Харшо се ухили с възхищение — старият мошеник бе преглътнал удара, за да го превърне в успех за правителството си.
— Чудесно, господин секретар! Ще потвърдим всичко до последната запетая.
— Благодаря ви. А сега за онзи Какстън… За него няма да важи решението да допуснем журналисти. Ако иска, да гледа по стереовизията и да си съчинява лъжите. Но няма да присъства.
— В такъв случай, господин секретар, преговорите няма да се състоят, въпреки съобщението ви за пресата.
— Господин адвокат, мисля, че не ме разбрахте правилно. Този човек ми е неприятен. Въпрос на лични предпочитания.
— Прав сте, сър. Това е въпрос на лични предпочитания.
— Значи повече няма да го споменаваме.
— Вие не ме разбрахте. Наистина се касае за личните предпочитания, но на Смит, а не за вашите.
— Моля?
— Ваше право е да си подбирате съветниците. И самия дявол да доведете, няма да възразим. А право на Смит е да подбере хората в своята делегация и да настоява за личното им присъствие. Ако Какстън не е там и ние няма да дойдем. Ще участваме в съвсем други преговори. На които ще бъдете крайно нежелан, дори да научите хинди за броени дни.
Харшо си каза с безпристрастния цинизъм на лекар, че човек на възрастта на Дъглас не би трябвало да се поддава на яростта. Накрая генералният секретар заговори, но се обърна направо към Човека от Марс, който досега седеше безмълвно и търпеливо като Свидетеля.
— Смит, защо държите на това смешно условие?
Харшо се намеси мигновено:
— Майк, не отговаряй! — и завъртя глава с укор. — Не бива така, господин секретар! Кодексите, сър! Не можете да разпитвате моя клиент за причините да ми даде едно или друго нареждане. А нарушението на Кодексите става особено тежко, като се вземе предвид обстоятелството, че моят клиент отскоро учи английски език и не може да ви бъде равностоен събеседник. Ако вие научите марсиански, може би ще позволя да зададете въпроса си… на неговия език. Но не и днес.
Дъглас се намръщи.
— Бих могъл да се поровя в Кодексите и да помисля не си ли послужихте и вие днес с тях твърде свободно… но нямам време за това. Трябва да ръководя правителство. Добре, ще се примиря. Но не очаквайте от мен да се ръкувам с този Какстън!
— Както желаете, сър. А сега да се върнем на първото ни затруднение. Не успяхме да открием Какстън.
Генералният секретар се засмя.
— Настояхте за привилегия, която смятам за обида. Доведете когото искате, но си го търсете сами.
— Основателен довод, сър. Но не бихте ли направил услуга на Човека от Марс?
— Каква услуга?
— Преговорите няма да започнат, преди да бъде открит Какстън, и това не подлежи на обсъждане. Но се оказа, че не ми е по силите да го намеря. Все пак съм само обикновен гражданин.