— Какво искате?
— Преди малко си позволих пренебрежителни забележки към специалните служби. Простете раздразнението на човек, чиято входна врата са направили на трески. Но аз съзнавам, че те могат да постигат изумителни резултати… и да разчитат на съдействие от всички други полицейски служби. Господин секретар, ако се обадите на техния комендант и му кажете, че искате да намери някого, за един час той ще направи повече, отколкото аз за година.
— Но защо да вдигна на крак цялата полиция — заради един репортер-скандалджия ли?
— Приемете го като услуга за Човека от Марс.
— Е… нелепо е, но ще ви угодя този път. — Дъглас се обърна към Човека от Марс. — Като лична услуга за Смит. Ще очаквам и от вас да проявите доброжелателство, когато стигнем до съществените неща.
— Уверявам ви, че това ще улесни неимоверно преговорите — каза Харшо.
— Нищо не мога да обещая предварително. Твърдите, че е изчезнал. Току-виж, блъснал го е камион и отдавна е мъртъв.
Харшо си придаде угрижен вид.
— Надявам се да не е така заради доброто на всички ни.
— Какво се опитвате да ми кажете?
— Постарах се вече да обясня на клиента си, че се случват и такива злощастия, но той не пожела да ме изслуша. — Харшо въздъхна. — Ужасна бъркотия, сър. Не намерим ли онзи Какстън, точно това ни чака — ужасна бъркотия.
— Добре де… ще направя каквото мога. Но не искайте от мен чудеса, доктор Харшо.
— Не аз ги искам, сър, а моят клиент. Той споделя марсианските възгледи по въпроса… и наистина разчита на чудеса. Нека се молим и сега да стане някое.
— Ще ви осведомя за резултата. Само това мога да кажа.
Харшо се поклони, без да стане от креслото.
— Ваш покорен слуга, сър.
Екранът угасна и Джубал усети ръцете на Джилиън около врата си.
— Ох, Джубал, ти си чудесен!
— Дете мое, още не сме се измъкнали от ямата.
— Но ако нещо можеше да спаси Бен, ти го направи току-що.
И Джил го целуна.
— Ей, престани веднага! Отказах се още преди да се родиш. Бъди така добра да уважаваш преклонната ми възраст. — След тези думи Харшо я целуна дълго и старателно. — Това беше за да забравя Дъглас. Едва не повърнах, докато хем го ритах по главата, хем му се подмазвах. Я върви да се мляскаш с Майк. Заслужава си го, защото изтърпя всичките ми лъжи.
— Ей сега! — Джил пусна Харшо и прегърна Човека от Марс. — И какви прекрасни лъжи бяха, Джубал!
После тя се зае да целува Майк. Джубал наблюдаваше как Човека от Марс пое инициативата във второ действие, с някаква странна тържественост, но не съвсем като новак. Харшо го оцени с „много добър“ за изпълнение, но с „отличен“ за желание.
— Синко, ти ме изуми. Очаквах да се свиеш на пода и да се вцепениш.
— Това и направих — сериозно отвърна Смит, без да пуска Джил, — когато се целувах за пръв път.
— Брей! Поздравявам те, Джил. Е, колко волта беше напрежението?
— Джубал, ти си заядливец, но аз пак те обичам. Стига си се занасял. Майк наистина се разстрои за малко първия път, но вече нищо му няма, както виждаш.
— Да — съгласи се Човека от Марс, — това е добро. Сближаване за водни братя. Ще ти покажа.
Той пусна Джил, но Джубал вдигна ръка да го възпре.
— Не.
— Не?
— Ще се разочароваш, синко. Това е добро за сближаване с водни братя, само ако те са млади хубави момичета… като Джил.
— Братко Джубал, вярно ли говориш?
— По-вярно не може и да бъде. Но момичетата ги целувай колкото си искаш — в сравнение с тях и комарджийските страсти бледнеят.
— Моля, не разбрах?
— Чудесен начин за сближаване… с момичетата. Хъм… — Джубал се огледа. — Чудя се дали може да се повтори случката от първия път. Доркас, искам помощта ти в научен експеримент.
— Шефе, не съм ти опитно зайче! Върви по дяволите!
— Като му дойде времето и това ще стане. Недей да се инатиш, момиче. Майк няма заразни болести, иначе не бих го пуснал да се плацика в басейна. А, тъкмо се сетих — Мириам, щом се върне Лари, кажи му да пусне чиста вода. Вече нямаме нужда от мътилката. Е, Доркас, какво реши?
— А ти откъде знаеш, че ще ни бъде за пръв път?
— Е, няма как да знам. Майк, целувал ли си Доркас досега?
— Не съм, Джубал. Едва днес прозрях, че Доркас е мой воден брат.
— Тъй ли?
— Да. Доркас, Ан, Мириам, Лари. Те са твои водни братя, братко мой Джубал.
— Ъ-ъ, да. По същество си прав.
— Да. Същността е грокване, а не споделянето на вода. Вярно ли говоря?
— Съвсем вярно, Майк.
— Те са твои водни братя. — Майк се запъна, докато измисли думите. — И чрез опосредствана връзка са мои братя. — Майк се озърна към Доркас. — А за водните братя сближаването е добро.