Джубал пак я подкани:
— Сега какво ще кажеш?
— Ъ? Ох, за Бога! Шефе, ти си най-страшният досадник в целия свят. Но Майк е сладурче. — Тя застана пред Човека от Марс и протегна ръце към него. — Целуни ме, Майк.
Майк това и направи. Доста дълго се сближаваха.
Доркас припадна.
Джубал успя да я хване. А Джил рязко забрани на Майк да се отнесе нанякъде. Доркас бързо се опомни и увери Майк, че нищо й няма и с радост ще се „сближава“ отново, но просто трябвало да си поеме дъх.
— Ау, какво беше!
Мириам я зяпаше ококорено.
— Чудя се… дали да се престраша?
Ан се намеси:
— По старшинство, моля. Шефе, нужна ли съм ти още като Свидетел?
— Засега не.
— Тогава подръж ми тогата. Да се хванем ли на бас?
— Какъв е залогът?
— Седем към две, че няма да падна в несвяст. Не съм против и да загубя.
— Дадено.
— В долари, не в стотици. Майк, миличък… нека се сближим, ама много.
Ан бе принудена да се откаже първа, за да не се задуши. С марсианските си навици Майк би издържал несравнимо по-дълго. Тя си пое дъх на пресекулки и каза:
— Не се бях настроила както трябва. Шефе, ще ти дам още един шанс.
Тъкмо пак да доближи лицето си към Майк и Мириам я тупна по рамото.
— Изчезвай.
— Ей, не напирай толкова.
— Казах да изчезваш. Отиваш в края на опашката.
— Добре де.
Ан й отстъпи мястото. Мириам се усмихна, но не каза нищо на Майк. Сближиха се. И продължаваха да се сближават.
— Дежурната!
Мириам се обърна.
— Шефе, не виждаш ли, че съм заета?
— Ясно. Само се мръднете малко, аз ще се обадя.
— Честно, изобщо не чух сигнала.
— Напълно те разбирам. Но все пак да проявим някакво привидно приличие — може би ни търси генералният секретар.
Но беше Макензи.
— Джубал, какви са тези щуротии?
— Пак ли неприятности?
— Ей сега някакъв мъж ми се развика по видеофона да зарязвам всичко друго и да си размърдам задника, защото при тебе ставало нещо интересно. Наредих да пратят подвижен екип…
— Изобщо не са се мяркали насам.
— Знам. Залутали се някъде на север от твоето имение. Диспечерът им вкара ума в главите и всеки момент ще пристигнат. Опитах да се свържа с тебе, но беше заето. Какво съм изтървал?
— Все още нищо.
Проклет да е, каза си Джубал, трябваше да настани някого пред дрънкалото. Дали Дъглас е спазил уговорката? Или ще им стовари нова порция ченгета? А дечицата си играят на „Завърти бутилката“! Ех, Джубал, налегна те старческото слабоумие…
— През последния час имаше ли някакво извънредно съобщение? — попита той Макензи.
— Май не… о, да, излъчихме едно. От Двореца обявиха, че Човека от Марс се завърнал в страната и си почивал в… Джубал! Ти ли забърка тази история?
— Момент, моля. Майк, ела насам. Ан, бързичко навличай тогата.
— Готово, шефе.
— Господин Макензи, запознайте се с Човека от Марс.
Челюстта на Макензи увисна.
— Задръжте така! Нека повикам някой с камера! Ще снимаме направо от екрана, после ще повторим в стерео, когато моите некадърници се дотътрят при вас. Джубал… Да не ме метнеш? Нали не би…
— Че как да те изпързалям с Честен свидетел зад гърба си? Не те карам насила. Да изчакаме „Аргус“ и „Транс-Планет“ да се включат.
— Джубал, не можеш да постъпиш така с мен!
— И няма да го направя. С всички вас се разбрахме да следите по камерите какво става, когато дам сигнал. И да използвате всичко, което ви се стори интересно. Обаче не съм ви обещавал и специално интервю. — Джубал поумува и каза: — Том, ти не само ми помогна с машинариите си, а ми направи и голяма лична услуга. Трудно ми е да ти обясня колко важно беше.
— За онзи… ъ-ъ, номер ли говориш?
— Именно! Никакви въпроси, Том. Ако искаш, питай ме насаме, но след година.
— А, няма и да ми хрумне дори. Ти си мълчи, аз също няма да се раздрънкам. Сега не мърдайте оттам…
— Има още нещо. Върни ми съобщенията, които оставих при тебе.
— Какво? Да, разбира се. Пазя ги в бюрото си, защото ти много настояваше да останат в тайна. Джубал, вече ви снимат. Да започваме ли?
— Карайте.
— Това интервю ще го проведа лично! — Макензи се обърна към камерата. — Извънредна новина! Вашият репортер от „Ню Уърлд“ като винаги е там, където е най-горещо! Човека от Марс току-що ни се обади и пожела да говори с вас, уважаеми зрители! Прекъсване. Апаратна, вмъкнете благодарност към спонсора на новините. Джубал, какви въпроси да задам?
— Само не за Южна Америка. Най-безопасно е да го питаш за плуването. После можеш да се обърнеш към мен за плановете му.
— Край на прекъсването. Приятели, сега сте лице в лице с Валънтайн Майкъл Смит, Човека от Марс! Както винаги, „Ню Уърлд“ е пред всички и вече ви съобщихме, че господин Смит току-що се завърна от високите Анди… отново го приветстваме сред нас! Поздравете своите приятели, господин Смит…