(— Синко, помахай с ръка и се усмихни към камерата.)
— …благодаря ви, Валънтайн Майкъл Смит. Радваме се, че ви виждаме толкова здрав и с хубав тен. Както научихме, укрепвате силите си с плуване, така ли?
— Шефе! Пак дойдоха някакви.
— Прекъсване! Джубал, какво става, по дяволите?
— Ей сега ще проверя. Джил, не се отделяй от Майк. Може пак да стане неприятно.
Но този път беше кацнал подвижният екип на „Ню Уърлд“ — пак върху розите. По същото време се върнаха Лари и Дюк. Макензи реши да претупа видеофонното интервю набързо, защото екипът вече му осигуряваше истинско стереопредаване. Техниците веднага започнаха да проверяват апаратурата, оставена в мазето на Джубал. Лари и Дюк отидоха с тях.
Интервюто завърши с несериозни дреболии. Джубал поемаше въпросите, които Майк не успяваше да разбере. Макензи обеща на зрителите, че скоро ще има още един разговор, с обемна картина и по-добри цветове.
— Следете предаванията по вашата любима мрежа!
После остана да чака доклада на техниците. Техния шеф се появи скоро в кабинета на Джубал.
— Господин Макензи, нищо му няма на преносимия комплект тук.
— Тогава защо не работеше?
Техникът кимна през рамо към Лари и Дюк.
— Ами работи, ако има напрежение. Веригата е била прекъсната на тяхното табло.
Харшо спря в зародиш препирнята дали Дюк е казал или не на Лари, че трябва първо да се погрижи за прекъсвача на таблото, за да включи апаратурата в инсталацията на имението. За Джубал беше безразлично кой е виновен. Случката затвърди убеждението му, че след като първият модел „Форд“ слязъл от конвейера, техниката върви само към упадък. Екипът засне продължението на интервюто. Майк предаде поздрави на приятелите си от „Защитник“, включително и за доктор Махмуд — на сякаш съдиращия гърлото марсиански.
Накрая Джубал се протегна, включи видеофона на двучасов отказ за достъп и си позволи да усети преумората. Чудеше се дали най-после е остарял.
— Къде ми е вечерята? Ей, жени, коя от вас трябваше да сготви днес? Да му се не види, този дом вече е царство на хаоса!
— Мой ред беше — обади се Джил. — Но нали…
— Оправдания, само оправдания!
— Шефе — остро се намеси Ан, — как искаш някой да ти сготви, като ни държа затворени тук цял следобед?
— Не ме занимавайте с дреболии — кисело отвърна Харшо. — Ако ще тук да настъпи съдният ден, искам ястията си топли и навреме до последния тръбен зов. И освен това…
— И освен това — довърши Ан вместо него, — едва осем без двайсет е, има предостатъчно време да приготвим вечерята до осем. Стига си мрънкал. Ама че лиготии!
— Още няма осем? А сякаш седмица мина от обяд. Ти дори не пресмяташ цивилизована пауза за по чашка преди вечеря.
— Ох, горкичкият той!
— Някой да ми сипе нещо. Всички да си сипят. Я да пропуснем вечерята, ще ми се да подгизна като моряк след дълго плаване. Ан, как сме с припасите за шведска маса?
— Имаме предостатъчно.
— Ами защо да не размразим осемнайсет-деветнайсет вида вкусни хапки и всеки да яде каквото му скимне? Защо е целият този шум?
— Ей сега — успокои го Джил.
Ан се поспря да го целуне по оплешивялото теме.
— Шефе, ти се държа храбро. Ще те нахраним, ще те напоим и ще те сложим да си легнеш. Чакай, Джил, ще дойда да ти помогна.
— Да помагам ли и аз? — нетърпеливо попита Смит.
— Разбира се, Майк. Ще пренасяш блюдата. Шефе, ще вечеряме до басейна. Доста е задушно.
— Че може ли иначе? — Когато те излязоха, Джубал се извъртя към Дюк. — Ти пък къде се затри?
— Мислех.
— Няма полза от това. Само се вкисваш. Поне нещо измисли ли?
— Да. Нека Майк яде каквото си иска. Негова си работа.
— Поздравявам те! Нежеланието да си пъхаш носа в чуждите дела е осемдесет процента от цялата човешка мъдрост.
— Ама ти винаги си пъхаш носа!
— А кой е казал, че аз съм мъдър?
— Джубал, ако предложа на Майк чаша вода, той ще приеме ли това побратимяване?
— Мисля, че ще приеме. Дюк, засега единствената типично човешка черта на момчето е неутолимата жажда да бъде симпатичен. Но искам да се уверя, че разбираш колко е сериозно намерението ти. Приех водното братство с Майк, преди да осъзная какво ме чака… и се оплетох безнадеждно в отговорности. И ти ще поемеш задължението никога да не го лъжеш, да не го въвличаш в беда, да му помагаш независимо от всичко. По-добре си помисли още.