— Хъм…
— Никакво „Хъм“, дърт развратник такъв! Изобщо не разбираш.
— Така е. И за съжаление никога няма да разбера. Е, лека нощ… а, между другото, казах на Майк да залости вратата на стаята си.
Ан му се оплези.
— Все гледаш да развалиш всичко!
— Момчето напредва бързо. Няма нужда да го пришпорваме.
Осемнадесета глава
Конференцията бе отложена с още едно денонощие, което даде време на Какстън да се опомни, да изслуша подробностите от загубената за него седмица и да се „сближи“ с Човека от Марс — защото Майк грокна, че Джил и Бен са „водни братя“ и му поднесе чаша вода.
Бен вече знаеше какво означава това. И събитието го принуди да се вгледа в душевните си терзания. Измъчваше го близостта между Майк и Джил. Една седмица в пълна забрава напълно промени ергенските му настроения. Щом успя да остане насаме с Джил, веднага й предложи да се оженят.
— Бен, моля те… — измънка тя, без да го погледне в очите.
— Но защо не? Имам си постоянна работа, здрав съм… или поне ще бъда, щом изхвърля от тялото си тези „коктейли на истината“. Но понеже още не съм, мога да говоря само правдиво. Обичам те. Искам да се оженя за тебе и да ти разтривам натъртените ходила. Да не съм твърде стар за тебе? Или си мислиш за някой друг?
— Нито едното, нито другото! Скъпи Бен… и аз те обичам. Но не ме питай точно сега, имам други… задължения.
Не успя да я разубеди.
Най-после осъзна, че Човека от Марс не му е съперник. Просто беше пациент на Джил. Един мъж, решил да свърже живота си с медицинска сестра, трябва да приеме факта, че жените с нейното призвание се отнасят майчински към пациентите си. А на Бен това му харесваше, защото ако Джилиън нямаше нрав, подходящ за нейната професия, едва ли щеше да я обикне. Не стана заради съблазнителните криви, които дупето й описваше във въздуха, когато тя вървеше. Не беше и заради пищната гледка от другата страна. В края на краищата, той не беше пубертетче, заплеснато по габаритите на млечните жлези! Не, обичаше я заради самата нея.
И щом се налагаше понякога да отстъпва на второ място пред пациентите, които имаха нужда от Джил, да пукне, ако си позволи да ревнува! А Майк беше чудесно хлапе — невинно и добродушно, както Джил го описваше.
Пък и не можеше да й предложи път в живота, обсипан само с розови цветчета. Жената на един журналист също трябва да търпи. Случваше му се да обикаля незнайно къде седмици наред, както и да работи денонощно. Не би му харесало, ако Джил започне да се заяжда. Но не вярваше да се случи.
Щом стигна до съгласие със самия себе си, Бен с цялата си душа прие чашата вода от Майк.
Джубал бе поискал еднодневната отсрочка, за да помисли.
— Бен, когато ти ми стовари тези грижи на главата, веднага казах на Джилиън, че и пръста си няма да помръдна заради така наречените „права“ на момчето. Вече си промених решението. Няма да оставим всички козове в ръцете на правителството.
— Правилно. Не и в ръцете на тази администрация!
— Следващата ще е по-лоша. Бен, ти подценяваш Джо Дъглас.
— Евтин политикан, а и моралът му не струва повече!
— Вярно. Да не говорим за невежеството му. Но освен това е един доста съвестен началник на света. Дори по-добър, отколкото заслужаваме. Ще ми бъде забавно да поиграя покер с него… не би ме мамил и ще си плати дълга с усмивка на лицето. О, признавам, че е неподправен кучи син. Това не изключва възможността да е приятно старо момче. Поне е горе-долу свестен.
— Джубал, проклет да съм, ако те разбирам. Нали уж си бил почти сигурен, че Дъглас е наредил да ме очистят… и малко оставаше да го направят! Извъртял си какви ли не еквилибристики, за да ме отървеш и, за Бога, не знам как да ти изкажа благодарността си! Нима искаш да забравя, че Дъглас беше в дъното на всичко? Не на него дължа факта, че съм още жив. Би се радвал, ако пукна.
— Сигурно. Но ти позна — искам да забравиш.
— Как пък не!
— Ще бъде глупаво да не забравиш. Нищо няма да докажеш. И не ми дължиш благодарности. Не бих ти позволил да ми стовариш и това бреме. Не го направих заради тебе.
— А?
— Стана ми мъчно за едно момиченце, което се канеше да разбива стени с глава и най-вероятно да си намери белята накрая. Направих го, защото тя беше гост в дома ми и бях длъжен да заместя баща й в този случай. И защото тя преливаше от храброст и благородство, но беше достатъчно наивна да тръгне с голи ръце срещу моторен трион. А ти, мое цинично и грешно приятелче, знаеш всичко за трионите. Ако си толкова небрежен, че се натъкнеш на някой, кой съм аз, че да се намесвам в твоята карма?