— Виж ти… Добре, Джубал, върви по дяволите, щом си се намесил в кармата ми. Ако изобщо имам карма.
— Да, спорен въпрос. Спортните коментатори разправят, че отборите „Свободна воля“ и „Предопределение“ завършили наравно. Както и да е. Бих отминал бездомник, проснал се в канавката. Благотворителността е като да лекуваш хемофилията. Истинският лек за тази болест е да оставиш всички хемофилици да кървят до смърт… преди да са наплодили болно поколение.
— Би могъл да ги стерилизираш.
— И да се правя на Господ? Но ние се отплеснахме от въпроса. Дъглас не е замислял убийството ти.
— Кой го казва?
— Казва ти го непогрешимият дъртак Джубал Харшо, застанал на амвона на своя пъп. Синко, ако един помощник-шериф пребие арестант до смърт, можеш да се обзаложиш, че окръжните съдии не биха допуснали това, стига да знаеха предварително. Но пред свършен факт си затварят очите, за да не обърнат колата насред път. В тази страна убийството никога не е било официална политика.
— Ще ти покажа материалите от моите разследвания на доста случаи.
Джубал размаха ръка с отегчение.
— Само казах, че не е официална. Но винаги е имало поръчкови убийства — от гръмки случаи като братята Кенеди до пребити нищожества, за които пускат няколко реда на осма страница. Само че никога не се е превръщало в политика и единствената причина да си жив е, че Джо Дъглас също не си служи с такива средства. Да, отвлекли са те нагло, разприказвали са те, а после са могли да те смачкат като парче тоалетна хартия. Но големият шеф не одобрява грубите игри и беше ли ги спипал, това щеше да им струва работата, ако не и нещо повече. — Джубал поспря да надигне чашата. — Тези бандити са най-обикновен инструмент. Не са преторианската гвардия на Рим, издигала и сваляла цезарите. А ти кого би избрал за цезар? Печения юрист Джо, зубрил законите, когато още сме били свободна нация, а не главните сатрапи в една многоезична империя? Дъглас, който не понася убийствата? Или искаш да го изритаме от поста му — и това можем, ако го измамим — за да си навлечем един генерален секретар от страна, където животът не струва нищо, а убийствата са всекидневие? Ако това искаш, Бен, какво ще сполети следващия досаден репортер, тръгнал по тъмна безлюдна уличка?
Какстън не отговори.
— Вече казах — специалните служби са инструмент. Винаги се намират наемници, които харесват мръсната работа. Но колко мръсна ще стане, ако лишиш Дъглас от крехкото му мнозинство?
— Джубал, нима ми разправяш, че не бива да критикувам администрацията?
— Опазил ме Господ. Осите са създадени, за да жилят. Но не е зле да огледаш както трябва новите мошеници, преди да се отървеш от старите. Демокрацията е нескопосана система. Единствената й добра черта е, че е поне осем пъти по-приемлива от всяко друго управление. А най-страшният й недостатък е, че водачите са огледален образ на своите избиратели. Долнопробни, но какво друго да очакваш? Така че вгледай се в Дъглас и помисли над факта, че в своето невежество, тъпота и себичност той е същински среден американец, но с един-два пръста над тълпата. После се обърни и виж кой ще го замести, ако неговото правителство бъде съборено.
— Едва ли ще има разлика.
— Винаги има разлика! Между „лошо“ и „по-лошо“ е доста по-болезнена, отколкото между „добро“ и „по-добро“.
— Е, какво искаш от мен?
— Нищо — увери го Харшо. — Това шоу аз го уреждам. А от тебе очаквам да не дъвчеш прекалено Джо Дъглас за предстоящото споразумение… може и да го похвалиш за неговата „сдържаност, достойна за държавник“…
— Ей сега ще се издрайфам!
— Гледай да си улучиш шапката. Ще ти кажа какво съм намислил. Първото правило, когато яздиш тигър, е да се хванеш здраво за ушите му.
— Стига надути фрази. Каква е хитрината?
— А ти стига си се правил на тъп. Майк е имал лошия късмет да наследи богатство, за което и Крез не е могъл да мечтае… отгоре на всичко и достъп до власт според политико-юридически прецедент, несравним по нелепостта си, откакто държавният секретар Фол бил осъден, че взел подкуп, а Доени бил оправдан, че му го пробутал. Не ме интересуват глупостите от рода на „княз по рождение“. Нито смятам богатството за „негово“. Не го е заслужил, но дори да беше, собствеността съвсем не е простата и ясна идея, за каквато я смятат повечето хора.
— Би ли повторил?
— Притежанието е една сложна абстракция, мистично отношение. Бог ми е свидетел, че нашите юристи още повече заплетоха нещата, но дори не подозирах докъде се е стигнало, преди да се набърка и Марс… Марсианците не притежават нищо, дори телата си.