— Не. Отиваме направо в залата. Накарайте някой да ни заведе дотам. А за вас имам специално поръчение. Мириам, дай ми писмото.
— Но, доктор Харшо…
— Вече казах „не“! А вие незабавно ще отнесете това на господин Дъглас и ще ми върнете разписката, че го е получил.
Джубал се подписа на плика, притисна палеца си върху подписа и връчи писмото на Брадли.
— Кажете му, че искам да го прочете на минутата, преди конференцията.
— Но генералният секретар изрази желание да…
— Генералният секретар всъщност е изразил желание да получи това писмо. Млади човече, надарен съм със способността да виждам бъдещето. Предсказвам ви, че утре няма да заемате тази длъжност, ако се забавите още малко.
Брадли каза припряно:
— Джим, поеми ги — и отпраши нанякъде с плика в ръка.
Джубал въздъхна. Изтощи се, докато съчини писмото. Двамата с Ан будуваха почти цялата нощ и отхвърляха вариант след вариант. Джубал имаше намерението да уреди всички проблеми публично, но изобщо не се стремеше да свари Дъглас неподготвен.
По заповед на Брадли до тях застана друг мъж. Харшо го прецени с поглед и разбра, че вижда един устремил се нагоре кариерист, готов да върши мръсната работа на властниците. Мъжът се усмихна.
— Доктор Харшо, аз съм Джим Санфорт, секретар по печата на генералния секретар. Отсега нататък ще играя ролята на буфер за вас — ще уреждам пресконференциите и останалите дреболии. За съжаление трябва да кажа, че не всичко е готово за конференцията. В последния момент бяхме принудени да изберем по-голяма зала. Мисля, че…
— А аз мисля, че веднага ще отидем в тази зала.
— Господине, не ме разбрахте. Там все още опъват кабели, нагласят осветление, гъмжи от репортери и…
— Чудесно. Ще си побъбрим с тях.
— Не, докторе. Според получените от мен указания…
— Младежо, вземете си указанията, сгънете ги докато останат само остри ръбове и си ги пъхнете някъде по ваш избор. Ние дойдохме тук с една-единствена цел — да участваме в конференция, открита за обществеността. Щом началото й се отлага, ще говорим с журналистите в същата онази зала.
— Но…
— Държите Човека от Марс на един доста проветрив покрив. Гласът му се извиси: — Няма ли тук някой досетлив човек, за да ни заведе където трябва?
Санфорт преглътна на сухо и каза:
— Моля, последвайте ме.
Освен гъмжилото от новинари и техници в залата имаше грамадна овална маса, кресла и няколко по-малки маси до стените. Майк бе забелязан веднага и протестите на Санфорт не възпряха тълпата. Но непреклонният квадрат от амазонки помогна на Човека от Марс да стигне до масата. Джубал го настани с Джил и Доркас от двете му страни, а Честният свидетел и Мириам седнаха на втората редица. След това Харшо не направи нищо, за да предотврати въпросите и атаката на камерите. Майк знаеше предварително, че хората тук ще вършат странни неща и Джил го предупреди да не се поддава на внезапни хрумвания, без изричното й разрешение.
Той понесе бъркотията със сериозно спокойствие. Джил му държеше ръката и му вдъхваше увереност.
Джубал искаше да ги снимат колкото се може повече. А от въпросите не се боеше. Многобройните разговори с Майк го убедиха, че никой репортер няма да изтръгне нищо от момчето, без самият Харшо да се притече на помощ. Навикът на Човека от Марс да приема въпросите буквално, да отговаря точно и да млъква правеше невъзможно извличането на опасни сведения от него.
И на повечето въпроси отговаряше с „Не знам“ или „Моля, не разбирам“.
Кореспондент на „Ройтер“, който явно очакваше разгорещени дебати по наследството на Смит, опита предварително да провери способността му да се справи с положението.
— Господин Смит, какво знаете за законите, уреждащи наследяването?
Майк съзнаваше, че трудно гроква човешката идея за собственост, особено завещаването и наследяването. И затова реши да се придържа към буквалния текст на книгата… Джубал почти веднага позна, че цитира „Наследяване и завещаване“ от Илай, глава първа.
Майк повтаряше точно и безизразно прочетеното, страница след страница, докато в залата постепенно настъпи тишина, а гръклянът на злополучния журналист подскачаше страдалчески.
Джубал му позволи да продължи, докато всеки присъстващ вече знаеше повече, отколкото би желал, за дарения, наследствен дял на преживял съпруг, зестра, права на родствениците по пряка и съребрена линия, поименно посочване в завещание…
Накрая каза:
— Достатъчно, Майк.
Човека от Марс го погледна недоумяващо.
— Но има още.
— По-късно. Някой има ли въпрос по друга тема?
Репортер от лондонски седмичник веднага изскочи напред с въпрос, по-близък до интересите на издателя му: