Затова се усмихна сърдечно.
— Валънтайн Майкъл ми обясни с особена гордост, че всички вие сте… — добави дума на марсиански, — … за него.
— Моля?
— Водно братство. Разбирате ли?
— Гроквам.
Махмуд се усъмни, но продължи, без да се запъне:
— И тъй като се намирам в същата връзка с него, отправям към вас молба да ме смятате за член на семейството. Вече чувах името ви, доктор Харшо, а това трябва да е господин Какстън. Виждал съм снимката ви във вашата рубрика. Но нека проверим ще мога ли да разпозная дамите. Вие сигурно сте Ан.
— Да, тя е. Но в момента носи тогата.
— Разбира се. По-късно ще й поднеса почитанията си.
Харшо го представи на останалите… и Джил го смая, произнасяйки подходящото уважително обръщение към воден брат. Говореше с три октави по-високо, отколкото би си позволил марсианец, но с раздираща гърлото чистота на произношението. Беше от десетината думи, които се научи да казва, сред стоте, горе-долу достъпни за разума й в момента. Но тази владееше безпогрешно, защото я чуваше и изричаше често.
Доктор Махмуд се ококори — може би тези не бяха от обикновените необрязани варвари… а и младият му приятел имаше особено силна интуиция за хората. Незабавно отвърна на Джил с правилното почтително обръщение и се наведе да целуне ръката й.
Джил долови радостта на Майк. Успя да изграчи най-кратката от деветте форми за приветствие към воден брат… макар че не я грокваше и не би помислила да предложи (на английски) най-близкото човешко биологическо съответствие на мъж, когото е срещнала току-що!
Махмуд разбираше смисъла на думата и я прие в символичното значение, а не в буквалното (неосъществимо при хората). Продължи беседата в същия стил. Но Джил се изчерпа. Не го разбра и не можеше да му отговори дори на английски.
Тогава я осени вдъхновението. На масата бяха наредени кани с вода и по няколко чаши. Тя веднага напълни една чаша.
Погледна Махмуд в очите и изрече сериозно:
— Вода. Нашето гнездо е твое.
Докосна течността с устни и поднесе чашата на Махмуд. Той й отвърна на марсиански, видя, че не го разбира, и преведе:
— Който споделя вода, споделя всичко.
Отпи глътка и понечи да върне чашата, но се усети навреме и я подаде на Харшо.
— Не говоря марсиански, синко — каза Джубал. — Но ти благодаря за водата. Дано никога не изпиташ жажда.
Изпразни една трета от чашата и я връчи на Бен, който се обърна тържествено към Махмуд:
— Да се сближим. Водата на живота ни сближава.
Отпи. Беше ред на Доркас. Но тя се поколеба.
— Доктор Махмуд, нали разбирате колко сериозно е това за Майк?
— Да, госпожице, разбирам.
— Е, добре… същото е и за всички нас. Разбирате, нали? Гроквате ли?
— Гроквам в пълнота… иначе щях да откажа този дар.
— Чудесно. Нека винаги пиете до насита. Дано яйцата ни споделят едно гнездо.
Две сълзи се плъзнаха по бузите й и тя побърза да предаде чашата на Мириам, която й прошепна:
— Хлапе, стегни се. — И с лице към Махмуд добави: — Гнездо, вода, живот. — Отпи. — Братко наш!
Чашата се върна в ръцете на Махмуд. Той допи остатъка от водата и промълви на арабски:
— „Щом съчетаеш делата си с техните, те стават твои братя.“
— Амин — одобри Джубал.
Доктор Махмуд го стрелна с поглед, но реши засега да не разпитва дали Харшо наистина го е разбрал. Времето и мястото не подхождаха за разговори, които можеха да разбудят собствените му съмнения и тревоги. Но както винаги усети сиянието в душата си от водния ритуал… колкото и да приличаше на ерес.
Притичалият помощник по протокола прекъсна рязко размишленията му.
— Вие сигурно сте доктор Махмуд. Докторе, мястото ви е от другата страна на масата. Моля, елате с мен.
Махмуд се усмихна благо.
— Не. Мястото ми е тук. Доркас, ще ми позволиш ли да си придърпам кресло и да седна между тебе и Валънтайн Майкъл?
— Разбира се. Ей сега ще ти направя място.
Помощникът едва не затропа с крак по пода.
— Доктор Махмуд, моля ви! Според схемата сте настанен в отсрещния край! Генералният секретар ще влезе всеки момент, а тук още гъмжи от репортери и Бог знае още какви… Просто не знам какво да правя!
— Ами върви да го правиш другаде, момченце — посъветва го Джубал.
— Какво? Вие кой сте? Има ли ви в списъка?
Той разтревожено се взря в схемата на залата.
— Ти пък кой си? — сопна се Харшо. — Да не си оберкелнер? Аз съм Джубал Харшо. Ако името ми липсва в твоето списъче, можеш да го скъсаш. Виж какво, приятелче, щом Човека от Марс иска доктор Махмуд да е до него, въпросът е приключен.