— Но не може да седне тук! Креслата около масата са запазени за първите министри, ръководителите на делегации, членовете на Върховния съд и равните на тях по ранг… а не знам къде да ги сместя, ако се появи още някой… има място и за Човека от Марс, разбира се.
— Разбира се — подсмихна се Джубал.
— И не подлежи на обсъждане, че доктор Махмуд трябва да бъде близо до генералния секретар, за да е готов да му превежда. Налага се да кажа, че не проявявате желание да ми съдействате.
— Ей сега ще ти помогна. — Джубал издърпа листа от ръцете на чиновника. — Хъм… я да видим. Човека от Марс ще седи срещу генералния секретар, значи почти на мястото, където е в момента. В такъв случай… — той сграбчи химикалка и нападна схемата, — …половината, оттук дотам, принадлежи на Човека от Марс. — Джубал начерта кръстчета и ги свърза с дебела дъга, после задраска имената в тази половина на схемата. — Ето, свърших ти половината работа, защото аз ще настаня хората от нашата страна.
Чиновникът от протокола беше твърде ужасен, за да проговори. Устните му се кривяха, но не се чуваха никакви звуци. Джубал го изгледа кротко.
— Проблем ли има? Аха, забравих да го потвърдя. — И надраска под поправките: „Дж. Харшо от името на В. М. Смит“. — Тичай при началника си, синко, и му покажи това. Напомни му от мен да погледне пак правилата за приемане на държавни глави от приятелски планети.
Бюрократът пак отвори уста и отпраши към другия край на залата, без да я затвори. Върна се, подтичващ след доста по-възрастен мъж. Новодошлият започна безпрекословно:
— Доктор Харшо, аз съм Ларю, началникът на протокола. Наистина ли имате нужда от половината маса? Доколкото съм осведомен, делегацията ви е малобройна.
— Това няма нищо общо.
Ларю се усмихна покровителствено.
— Боя се, че има. Изчерпах всякакви възможности. Почти всеки висш държавен служител реши да присъства. Ако очаквате още някого — макар че трябваше да ме уведомите предварително — ще наредя да сложат още една маса зад двете места, определени за господин Смит и за вас.
— Не.
— Боя се, че имаме само тази възможност. Съжалявам.
— Да, аз също съжалявам… вас. Защото ако половината маса не бъде отделена за Човека от Марс, ние ще напуснем залата. Съобщете на генералния секретар, че сте виновен за провала на конференцията, защото се държахте грубо с Човека от Марс.
— Не говорите сериозно, нали?
— Вие не проумяхте ли още какво ви казах?
— Ами… приех го като шега.
— Не ми е до шеги, синко. Смит или е висш ръководител на друга планета, пристигнал на официално посещение при висшия ръководител на тази планета, следователно може да си води лакеи и танцьорки, стига да иска… или е обикновен турист и няма право на никакви държавни почести. Няма да стане наполовина така, наполовина иначе. Огледай се, преброй „висшите държавни служители“ и помисли щяха ли да бъдат тук, ако смятаха Смит за турист.
Ларю изрече бавно:
— Но няма подобен прецедент.
Джубал изпръхтя.
— Ей сега влезе шефът на делегацията от Лунната република. Върви да кажеш на него, че няма прецедент. Но побързай да отскочиш, защото чувам, че бил злонравен. Синко, аз съм стар човек, недоспал съм и не е моя работа да те уча на прости неща. Предай на господин Дъглас, че ще се видим някой друг ден, когато е готов да ни посрещне достойно. Хайде, Майк.
Харшо започна да се надига мъчително от креслото, а Ларю избълва припряно:
— Не, моля ви, доктор Харшо! Ще освободим тази половина от масата. Аз ще… все едно, ще измисля нещо. Ваша е.
— Така е по-добре — промърмори Джубал, но още не сядаше. — А къде е марсианското знаме? И какво ще кажете за почестите?
— За съжаление не ви разбирам.
— Не помня друг път да съм имал такива проблеми с английския език. Я погледнете… нали флагът на Федерацията е окачен зад мястото на генералния секретар? Защо знамето на Марс не е на стената зад нас?
Началникът на протокола примигна.
— Признавам, че ме изненадахте. Не знаех, че марсианците имат знаме.
— Нямат. Но едва ли ще ви стане ясно какъв еквивалент на държавните почести използват. — „И на мен не ми е ясно, момче, но карай да върви!“ — Затова ще проявим снизхождение, ще бъде достатъчен и един жест от ваша страна. Мириам, искам лист… ще изглежда горе-долу така.
Харшо очерта правоъгълник и нарисува в него традиционния човешки символ за Марс — кръг със стрелка, сочеща нагоре и надясно.
— Полето да е бяло, знакът — червен. Естествено, редно е да бъде избродирано на коприна, но с един чаршаф и малко боя всеки скаут ще се справи. Вие бил ли сте скаут?