— Да, но… много време мина оттогава.
— Добре. Значи знаете, че за скаутите невъзможни неща няма. Сега да преминем към почестите. Ще пуснете „Мирът е висше благо“, когато влезе генералният секретар, нали?
— О, да, задължително е.
— Значи ще трябва да последва и химнът на Марс.
— Но как бихме могли?… Дори да има химн, ние не разполагаме със запис. Доктор Харшо, моля ви да проявите разбиране!
— Синко, напълно ти разбирам проблемите. Дойдохме тук за неофициална среща в ограничен състав. И заварихме цирк. Е, щом ще правите цирк, нека има и слонове. Ясно ни е, че не можете да изпълните на живо марсианска музика, както с дървена свирка не се изпълнява симфония. Но поне симфония можете да пуснете. Грокнахте ли? Тоест, схванахте ли мисълта ми? Нека бъде „Симфония на деветте планети“. Нагласете записа в началото на частта „Марс“.
Ларю се замисли дълбоко.
— Да, предполагам, че това ще можем да го уредим. Но… доктор Харшо, нямам пълномощията да ви обещая държавни почести дори в този импровизиран вид.
— Не ви стига смелост — неприязнено отвърна Джубал. — Не ние поискахме цирковото представление. Затова кажете на господин Дъглас, че ще се върнем, когато освободи малко време за нас. Беше ми приятно да си поговорим, синко. Следващия път намини през кабинета на генералния секретар да се видим… ако още си тук.
Той отново повтори драматичния опит да откъсне старото си крехко тяло от креслото.
Ларю измънка:
— Доктор Харшо, моля ви, не си тръгвайте! Всъщност… генералният секретар няма да влезе, докато не го уведомя, че всичко е готово. Позволете ми поне да видя какво може да се направи. Съгласен ли сте?
Харшо се отпусна и изпъшка.
— Оправяйте се както знаете. Но докато сте тук, да ви обърна внимание на още нещо. Чух някаква разправия преди малко. Изглежда неколцина от екипажа на „Защитник“ се опитваха да влязат. Те са приятели на Смит, така че пуснете ги. Ние ще ги настаним. Тъкмо ще запълним нашата половина.
Харшо въздъхна и си разтри кръста.
— Разбира се, господине.
Ларю се отдалечи след скован поклон, а Мириам прошепна:
— Шефе, да не се сецна в кръста, докато правеше стойки на ръце оная вечер?
— Тихо, момиче, че ще те напляскам.
Джубал огледа доволно запълващата се зала. Бе казал на Дъглас, че настоява за „спокойни, неофициални“ преговори, защото знаеше, че съобщението ще притегли овластените и жадните за власт, както светлината привлича мушиците. Сега беше сигурен, че тези надменни бюрократи ще се държат с Майк като с владетел… а цял свят ще ги гледа. Нека после се опитат да тормозят момчето!
Санфорт вече подканваше журналистите да напуснат залата, а нещастният помощник по протокола подскачаше като нервна бавачка с твърде много дечица наоколо. Изтъкнатите господа продължаваха да прииждат и Джубал стигна до очевидния извод, че Дъглас изобщо е нямал намерение да започнат преди единадесет часа и всички тук са били осведомени. Явно този промеждутък трябваше да бъде запълнен със срещата, която Харшо отказа. Е, той нямаше нищо против протакането.
Влезе и лидерът на Източната коалиция. По собствено желание господин Кунг не бе смятан за водач на делегация. От формалната гледна точка на протокола беше обикновен член на Общото събрание. Но Джубал не се учуди, когато помощникът по протокола заряза всичко друго и се втурна да настани главния политически противник на Дъглас близо до мястото, отредено за генералния секретар. Това само затвърди убеждението му, че Дъглас никак не е глупав.
Доктор Нелсън, хирургът на „Защитник“, и капитан Ван Тромп, капитанът на кораба, влязоха заедно и бяха поздравени щастливо от Майк. Джубал също беше доволен, защото така момчето получи възможност да прави нещо пред камерите, а не да седи като мумия. Самият той се възползва от паузата, за да настани отново своите хора. Креслото на Майк беше точно срещу мястото на генералния секретар. За себе си запази позицията вляво от Майк, откъдето можеше да го докосне лесно. Момчето имаше смътна представа за проявите на любезност и Джубал уговори с него незабележими знаци — „стани“, „седни“, „поклони се“, „ръкувай се“ — също като в обездката на расов кон, но за разлика от животното, обучението на Майк продължи точно пет минути, преди да усвои системата съвършено.
Махмуд поздрави колегите си и се върна при Джубал.
— Докторе, капитанът и хирургът също са водни братя на нашия брат, а Валънтайн Майкъл искаше до скрепим връзката отново с воден ритуал между всички нас. Помолих го да почака. Одобряваш ли?
— А? Но да, разбира се. Не пред цялата тази сган. — „По дяволите, колко ли водни братя има момчето?“ — Вие тримата ще можете ли да дойдете с нас, когато си тръгнем? Ще хапнем нещо и ще си поприказваме на спокойствие.