— От генералния секретар.
Джубал се озърна към Брадли, който вече се отдалечаваше забързано. Отвори плика и погледна. Бележката съдържаше само една дума — „Да“. И всеизвестния подпис със зелено мастило — „Дж. Е. Д.“.
Джубал се обърна към отсрещната страна на масата, срещна погледа на Дъглас и кимна. Конференцията току-що приключи. Оставаше и светът да научи това.
Майк завърши звучната, не значеща нищо реч. Джубал чу измисленото от самия него заключение:
— …да се сближим за обща полза на двата свята… И всяка раса да съхрани ценностите си…
После Дъглас благодари на Човека от Марс — съвсем накратко, но сърдечно.
Джубал се изправи.
— Господин генерален секретар…
— Слушаме ви, доктор Харшо.
— Господин Смит се явява тук в двойствена роля. Подобно на пътешестващ княз от историята на собствената ни велика цивилизация, той прекоси неизмеримата пустош, за да ни донесе добрите пожелания от Древните сили на Марс. Но освен това, той е гражданин на Федерацията и на Съединените американски щати. Като такъв той има съответните права и задължения, също и собственост. — Джубал поклати глава. — За него това е тежко бреме. Като негов юридически представител в ролята му на гражданин и човек, още умувам над положението му, а дори не съм съставил засега пълен списък на неговата собственост. Да не споменавам, че не знам какво да кажа на данъчните власти. — Поспря да си поеме дъх. — Вече съм на преклонна възраст и може да не доживея успешния завършек на тази задача. Знаете, че моят клиент няма делови опит в човешкия смисъл на това понятие. Но той е млад и е надарен с проницателен ум. Целият свят знае, че родителите му бяха истински гении. Кръвта вода не става. Не се съмнявам, че след няколко години ще се справя блестящо и без помощта на един стар, уморен адвокат. Но делата му изискват внимание сега. Бизнесът не чака никого. Моят клиент се стреми преди всичко да опознае историята, постиженията и нравите на хората от този свой втори роден дом, а не да затъне в облигации, акции и дивиденти. Мисля, че отношението му е проява на мъдрост. Господин Смит е надарен със здрав разум, който продължава да ме изненадва… както и всички, които го познават. Когато му обясних всички тези проблеми, той ме погледна ведро и каза: „Няма нищо трудно, Джубал. Ще попитаме господин Дъглас.“ — Харшо помълча и изрече смутено: — Остава да се занимаем с частни въпроси, господин генерален секретар. Възможно ли е да поговорим насаме? За да не отнемаме повече време на тези дами и господа?
— Продължавайте, доктор Харшо. — Дъглас добави: — Приключихме с протокола. Моля, който желае да напусне залата, да се чувства свободен.
Никой не помръдна.
— Е, добре — каза Джубал. — Мога да обобщя с едно изречение. Господин Смит желае да ви определи за свой пълномощен представител по всички делови въпроси.
Дъглас се слиса съвсем убедително.
— Доктор Харшо, предложението е много сериозно.
— Съзнавам това, сър. Изтъкнах му, че вие сте най-заетият човек на планетата и нямате време за неговите дела. — Джубал поклати глава и се засмя. — Боя се, че изобщо не го впечатлих. Изглежда, че на Марс от най-заетите личности се очаква най-много. Господин Смит просто ми каза: „Можем да го попитаме“. И ето, аз ви отправям неговата молба. Естествено, не очакваме незабавен отговор… още една от особеностите на марсианците — те никога не бързат. Не са склонни и да усложняват нещата излишно. Не са предвидени никакви скрити капани — няма да има обвързващи задължения, нито пък надзорен съвет. Ако желаете, просто ще ви дадем генерално пълномощно. За него това няма значение. Готов е и още сега да постигнете устна договореност. Поредната марсианска особеност — когато ви вярват, доверието им е безрезервно. О, да, трябва да поясня — господин Смит отправя молбата си не към генералния секретар, а моли за услуга лично Джоузеф Еджертън Дъглас. Ако се оттеглите от поста си, нищо няма да се промени. Следващият генерален секретар няма да наследи и тези задължения. Господин Смит има доверие на вас… а не на всеки, който би се настанил в Осмоъгълния кабинет на Двореца.
Дъглас кимна.
— Независимо какво ще бъде решението ми, искам да ви благодаря за оказаната чест.
— Трябва да добавя, че ако не желаете или не можете да приемете предложението, или ако по-късно решите да се откажете от поетите задължения, господин Смит вече се е спрял на втори възможен кандидат — Бен Какстън. Моля те, Бен, стани, за да те видят всички. А ако и двамата сте възпрепятствани по някаква причина, следващият по ред избраник е… да запазим името му в тайна засега. Достатъчно е да кажем, че списъкът продължава. Ъ-ъ, да видим какво оставаше… — объркано промърмори Джубал. — Отдавна не съм говорил толкова дълго. Мириам, къде е онова листче с бележките? — Той взе листа, но се поколеба. — Я ми дай и другите екземпляри. — Опря се на дебелата купчина хартия. — Подготвихме нещо като паметна записка за вас, сър… или за Какстън, ако опрем до него. Хъм, как беше… да, пълномощникът сам ще определи полагащото му се възнаграждение, но в не по-малък размер от… е, сумата е значителна, но не засяга никой друг. Пълномощникът ще преведе средства в текуща сметка за покриване на разходите, направени от упълномощителя… ъ-ъ, да, помислихме дали няма да се спрете на Шанхайската банка като депозитар и на „Лойд“ като посредници… или беше обратното? Все едно, това е с цел да опазите името си от необосновани съмнения. Господин Смит не иска и да чуе за строги условия. Ще бъде обикновено възлагане на неограничени пълномощия, подлежащо на прекратяване и от двете страни по договора. Е, няма да ви чета всичко, нали затова го написахме. — Джубал зарея разсеян поглед към тавана. — Мириам, бъди добро момиче и изтичай да занесеш това на генералния секретар. Хъм… другите екземпляри ще оставя тук. Може би ще ги раздадете… или самият вие ще имате нужда от тях. А, да, най-добре да дам един и на Какстън. Заповядай, Бен. — Джубал се озърташе напрегнато. — Ами май това е всичко, господин генерален секретар. Вие желаете ли да кажете нещо?