Кенард Наш седеше на една от масите. Бодигардът му, бивш полицай от Перу, казваше се Рамон Вега, тъкмо му наливаше шардоне. Рамон беше убил петима миньори, достатъчно глупави, за да организират стачка, но Наш го ценеше най-вече заради уменията му на прислужник и сервитьор.
— Какво имаме за вечеря, Рамон?
— Сьомга. Пюре от картофи с чесън. Зелен фасул и бадеми. Ще я донесат от административния център.
— Идеално. Погрижи се да не изстине.
Рамон излезе, а Наш отпи вино. Един от уроците, които беше научил от двайсет и две години служба в армията, беше необходимостта офицерите да останат отделени от войниците. Ти си техен водач, не техен приятел. Когато работеше в Белия дом, персоналът следваше същата процедура. През няколко седмици президентът биваше изваждан от усамотението си, за да хвърли бейзболна топка или да запали националната коледна елха, но през повечето време беше защитаван от опасната случайност на непредвидените събития. Въпреки че беше военен, Наш лично бе посъветвал президента да не ходи на войнишки погребения. Емоционално нестабилна жена можеше да хлипа и ридае. Майка можеше да се хвърли върху ковчега, а бащата да потърси обяснение за смъртта на сина си. Философията на Паноптикона учеше Братството, че истинската власт се основава на контрол и предсказуемост.
Понеже изходът на проект „Преминаване“ беше непредсказуем, Наш не беше уведомил Братството, че експериментът изобщо се провежда. Променливите бяха прекалено много, за да се гарантира успех. Всичко зависеше от Майкъл Кориган, младия мъж, чието тяло сега лежеше на операционната маса в Гробницата. Много младежи и девойки, които бяха взимали 3В3, бяха свършили в психиатрията. Доктор Ричардсън се оплакваше, че не можел да определи точната дозировка на наркотика, нито да предскаже ефекта му върху евентуален странник.
Ако това беше военна операция, Наш щеше да прехвърли цялата отговорност на по-нисш офицер и да стои далеч от битката. По-лесно е да избегнеш вината, ако не си пряк участник. Наш знаеше това основно правило — беше го следвал през цялата си кариера, — но му беше невъзможно да стои настрани от изследователския център. Създаването на квантовия компютър, построяването на Гробницата и опитът да създаде странник бяха все негови решения. Ако проектът се окажеше успешен, тъкмо той щеше да промени хода на историята.
Виртуалният паноптикон вече поемаше контрола върху работното място. Кенард Наш отпи глътка вино и си позволи удоволствието да се наслади на прозорливостта си. В Мадрид компютър броеше ударите по клавишите на уморена млада жена, която вкарваше информация за кредитни карти. Компютърната програма, която следеше работата й, правеше часови график, който показваше дали си е изпълнила нормата. Автоматични съобщения й казваха: „Браво, Мария!“ или „Загрижен съм, госпожице Санчес. Изоставате“. И младата жена щеше да почне да пише по-бързо, за да не загуби работата си.
Някъде в Лондон камера наблюдаваше лица от тълпата, превръщаше човешки същества в поредица от числа, които можеха да бъдат сравнени с цифров файл. В Мексико и Джакарта електронни уши подслушваха телефонни разговори, следяха и непрекъснатото чатене по интернет. Правителствените компютри знаеха, че еди-коя си книга е купена в Денвър, а еди-коя си е взета от библиотека в Брюксел. Кой е купил едната? Кой е прочел другата? Проследи имената. Сравни. Проследи отново. Ден след ден виртуалният паноптикон наблюдаваше затворниците си и ставаше част от техния свят.
Рамон Вега влезе и се поклони. Наш реши, че има проблем с вечерята.
— Господин Бун, генерале. Казва, че сте искали да го видите.
— Да, разбира се. Да влезе.
Кенард Наш знаеше, че ако бе в Изповедалнята, лявата страна на мозъчната му кора щеше да светне с червения цвят на измамата. Не харесваше Нейтан Бун и се изнервяше в негово присъствие. Бун беше нает от предшественика му и знаеше доста за вътрешните работи на Братството. През последните няколко години беше установил лични взаимоотношения с останалите членове на изпълнителния борд. Повечето членове на Братството смятаха господин Бун за смел и находчив: идеалният шеф на охраната. Наш се притесняваше от факта, че не разполага с пълен контрол върху действията му. Наскоро пък беше открил, че шефът на охраната не се е подчинил на пряка заповед.