Ребека поклати глава и се усмихна.
— Помислих, че Мартин е превъртял. Среща някого на магистралата и го води да вечеря у нас. Отначало го помислих за бездомник. Вероятно — престъпник. Когато се нахранихме, той събра чиниите и започна да ги мие, докато Мартин слагаше децата да си легнат. Непознатият ме разпита за живота ми и без да знам защо, му разказах всичко. Колко нещастна съм. Как се тревожа за децата и съпруга си. Как трябва да взимам хапчета, за да спя.
— Нашият гост беше странник — продължи Мартин и погледна през масата право към Гейбриъл и Мая. — Не знам какво знаете за силата им.
— Бих искал да чуя всичко, което знаете — отвърна Гейбриъл.
— Странниците напускат нашия свят и после се връщат — отвърна Мартин. — Те гледат по различен начин на всичко.
— Понеже са напускали живота, в който живеем, странниците могат да видят нещата ясно — намеси се Антонио. — Затова от Табулата се страхуват от тях. Искат от нас да повярваме, че Голямата машина е единствената истинска реалност.
— Отначало странникът не говореше много — продължи Ребека. — Но когато беше с мен, имах чувството, че може да надникне в сърцето ми.
— Взех си три дена отпуска — прекъсна я Мартин. — Двамата с Ребека разговаряхме с него, опитвахме се да обясним как сме се озовали в това положение. След като трите дни свършиха, странникът си взе хотел в центъра на Хюстън. Всяка вечер идваше вкъщи и започнахме да каним и приятели.
— Аз бях предприемачът, който построи допълнителна спалня към къщата на семейство Гринуолд — каза Антонио. — Когато Мартин ми се обади, реших, че иска да ме запознае с някакъв проповедник. Отидох една вечер и се срещнах със странника. Във всекидневната имаше много хора и аз се спотаих в ъгъла. Странникът ме погледна за две секунди и промени живота ми. Почувствах се така, сякаш най-после съм срещнал човек, който наистина разбира проблемите ми.
— Научихме за странниците много по-късно — намеси се Джоун. — Мартин се свърза с още хора по интернет и откри тайните уебстраници. Най-важното е да знаеш, че всеки странник е различен. Идват от различни религии и култури. Някои са посетили само един-два свята. Когато се връщат в нашия, тълкуват преживяното по различен начин.
— Нашият странник беше ходил във Втория свят на гладните призраци — обясни Мартин. — Видяното го беше накарало да осъзнае, че хората отчаяно се нуждаят да утолят глада в душите си. Непрекъснато търсят нови обекти на желание и преживявания, които ги задоволяват само за кратко.