— Голямата машина ни държи недоволни и уплашени — каза Антонио. — Това е просто начин да ни направи послушни. Постепенно осъзнах, че всички неща, които купувам, не ме правят по-щастлив. Децата ми имаха проблеми в училище. С жена ми бяхме пред развод. Понякога се събуждах в три през нощта, лежах и мислех какви са задълженията по кредитните ми карти.
— Странникът ни накара да почувстваме, че не сме в капан — поде Ребека. — Видя ни какви сме — група обикновени хора — и ни помогна да видим как да направим живота по-хубав. Накара ни да осъзнаем на какво сме способни сами.
Мартин бавно кимна.
— Нашите приятели говориха със своите приятели й след седмица десетина семейства започнаха да идват вкъщи всяка вечер. Двайсет и три дни след пристигането си странникът се сбогува и си тръгна.
— След като си тръгна, четири семейства престанаха да идват на срещите — продължи Антонио. — Без силата му не можеха да се откъснат от старите си навици. После други хора откриха в интернет за странниците и колко е опасно да се противопоставяш на Голямата машина. Мина още месец и останахме само пет семейства. Все хора, които искаха да променят живота си.
— Не искахме да живеем в стерилен свят, но не искахме да се откажем и от триста години технически напредък — поясни Мартин. — Най-доброто за нашата група беше смесица от високоразвити технологии и прости техники. Нещо като Трети път. Събрахме парите си, купихме тази земя и дойдохме тук. Първата година беше невероятно трудна. Мъчно беше да се сложат вятърните турбини, за да имаме независим източник на електричество. Но Антонио е страшен. Той измисли всичко и най-накрая генераторите проработиха.
— Тогава вече бяхме останали само четири семейства — каза Ребека. — Мартин ни убеди първо да построим комуналния център. С помощта на сателитни телефони можехме да влизаме в Мрежата. Сега оказваме техническа поддръжка на клиентите на три различни компании. Това е основният източник на доходи за комуната.
— Всички възрастни в Нова хармония трябва да работят шест часа на ден, пет дни в седмицата — поясни Мартин. — Можеш да работиш в комуналния център, да помагаш в училище или в оранжериите. Произвеждаме си около една трета от храната — наши са яйцата и зеленчуците — и купуваме останалото. В комуната няма престъпления. Нямаме ипотеки, нито дългове по кредитни карти. И имаме най-големия лукс: много свободно време.
— И какво правите с това време? — попита Мая.
Джоун си сложи очилата.
— Аз ходя да се катеря с дъщеря ми. Знае всички пътеки наоколо. Някои от тийнейджърите ме учат как да летя с делтапланер.
— Аз правя мебели — каза Антонио. — Същински произведения на изкуството, само дето можеш да седиш на тях. Аз направих тази маса на Мартин.
— Аз се уча да свиря на чело — засмя се Ребека. — Учителят ми е в Барселона. Използвам компютърна камера, може да ме гледа и слуша, докато свиря.
— Аз контактувам с други хора по интернет през свободното си време — на свой ред каза Мартин. — Някои от новите ми приятели дойдоха да живеят в Нова хармония. Вече наброяваме двайсет и едно семейства.
— Нова хармония помага за разпространяването на информация за Голямата машина — каза Ребека. — Преди няколко години Белият дом предложи нещо, наречено „лична карта с предпазен чип“. Беше отхвърлено при гласуването в Конгреса, но чухме, че се използвало вече при персонала на големи корпорации. След няколко години правителството ще предложи идеята отново и ще я гласува със закон.
— Но вие реално не сте се откъснали от модерния живот — каза Мая. — Имате компютри, електричество.
— И съвременна медицина — обади се Джоун. — Консултирам се с други лекари по интернет и имаме пълна групова застраховка в случай на сериозно заболяване. Не знам дали е заради движението, храната или липсата на стрес, но хората тук рядко се разболяват.
— Не искаме да избягаме от света и да се преструваме на средновековни фермери — каза Мартин. — Целта ни е сами да управляваме живота си и да докажем, че нашият Трети път действа. Има и други групи като Нова хармония — същата смесица от развити технологии и прости техники, — държим връзка по интернет. Нова комуна беше създадена в Канада само преди два месеца.
Гейбриъл не беше казал нищо от доста време, но не изпускаше от поглед Мартин.