Бръкна в един от горните странични джобове на якето си, напипа бръснач и го стисна между палеца и показалеца си.
— Веднага загаси цигарата.
— Като я изпуша, ще я загася.
Бун замахна и сряза цигарата буквално пред устните му. Преди сърбинът да може да реагира, го сграбчи за яката и почти опря бръснача под дясното му око.
— Ако ти резна окото, лицето ми ще е последното, което ще видиш. Ще ме помниш до края на живота си. Образът ми ще се жигоса в мозъка ти.
— Чакай бе — изпелтечи сърбинът. — Недей…
Бун го пусна и прибра бръснача. Погледна унгареца. Здравенякът изглеждаше впечатлен.
Чу по радиото гласа на лейтенант Лутка.
— Какво става? Какво чакаме?
— Нищо не чакаме вече — отвърна Бун. — Кажи на Скип и Джейми, че е време да си заслужат парите.
Скип и Джейми Тод бяха двама братя от Чикаго, специалисти по електронно наблюдение. И двамата бяха ниски и дебели и носеха еднакви кафяви гащеризони. Бун загледа през бинокъла как двамата измъкнаха една алуминиева стълба от камионетката и я понесоха по тротоара към магазина за бельо. Приличаха на електротехници, дошли да оправят проблем с жиците.
Скип разтвори стълбата и Джейми се качи до рекламата, която висеше над витрината на магазина за бельо. През деня бяха закачили на нея миниатюрна камера с радио контролер. Камерата беше записала как Мая стои на паважа.
Тръна беше инсталирал камера за наблюдение в козирката, която пазеше входната му врата. Сега Джейми махна камерата и я замени с миниатюрен. DVD плейър. Щом свършиха, братята сгънаха стълбата и я отнесоха в камионетката. За три минути работа бяха спечелили 10 000 долара и безплатно посещение до бардака на Коруни Стрийт.
— Пригответе се — каза Бун на лейтенант Лутка. — Слизаме.
— Ами Харкнес?
— Да стои в колата. Ще го извикаме, когато стане безопасно.
Пъхна бинокъла в джоба си и махна на местните наемници.
— Почваме.
Сърбинът преведе на унгареца и двамата станаха.
— Внимавайте — предупреди ги Бун. — Арлекините са много опасни. Ако ги нападнат, отвръщат на удара веднага.
Сърбинът беше възвърнал известна част от самообладанието си.
— За теб може да са опасни. Ние двамата с моя приятел можем да се справим с всеки проблем.
— Арлекините не са нормални. Цялото им детство е посветено на това да се научат как да убиват.
Тримата слязоха на улицата и се срещнаха с Лутка. Дори на жълтеникавата светлина на уличната лампа полицейският лейтенант изглеждаше пребледнял.
— Ами ако не стане? — попита.
— Ако те е страх, можеш да останеш в колата с Харкнес, но няма да ти платя. Не се тревожи. Когато аз организирам операция, всичко става както трябва.
Бун поведе мъжете към вратата на Тръна и извади пистолета си с лазерно насочване. В лявата си ръка държеше дистанционно. Натисна жълтото копче и DVD-то пусна образа на Мая, както стоеше пред входа преди един час. Поглед наляво. Поглед надясно. Всички бяха готови. Той натисна звънеца и зачака. Горе младият руснак — едва ли беше Тръна — се приближи до монитора, погледна екрана и видя Мая. Ключалката щракна. Влязоха.
Тръгнаха по стълбите. На първата площадка Лутка извади гласовата записвачка.
— Гласова проверка, моля — каза електронният глас.
Лутка натисна копчето и пусна записа, който беше направил в таксито. „Отвори я тая проклета врата“ — каза Мая.
Електронната ключалка изщрака и Бун влезе пръв. Татуираният руснак държеше кърпа за чинии и изглеждаше много изненадан. Бун вдигна пистолета си и го простреля. Деветмилиметровият куршум блъсна гърдите на руснака като гигантски юмрук и той отхвръкна назад.
Явно, с цел да изкара нещо отгоре за следващото убийство, унгарецът се втурна зад плота, който разделяше стаята, и след миг изкрещя. Лутка и сърбинът го последваха. Унгарецът лежеше върху Тръна, краката му бяха на пода, а раменете му се бяха заклещили между дръжките на инвалидната количка. Тръна се мъчеше да го избута и да грабне меча.
— Хванете му ръцете — викна Бун. — Бързо!
Сърбинът и Лутка сграбчиха Тръна за ръцете. По инвалидната количка течеше кръв. Бун дръпна унгареца и видя щръкнала от гърлото му дръжка на кинжал.
— Преместете го там — нареди Бун. — Внимателно, да не си изцапате обувките с кръв. — Извади пластмасови белезници и закопча ръцете и краката на Тръна. После отстъпи и погледна обездвижения арлекин. Тръна беше победен, но изглеждаше горд и арогантен както винаги.