Най-накрая заспа и се събуди на разсъмване, целият усукан в грубото вълнено одеяло. Когато сенките изчезнаха от ъглите, навлече дрехите си и слезе по стълбата. В банята нямаше никого, спалнята също беше празна. Той тръгна по коридора към кухнята и надникна през открехнатата врата. Мая седеше с меча на скута си, поставила лявата си ръка върху масата, и се взираше в слънчевото петно върху покрития с червени плочки под. Заради меча и напрегнатото й изражение му се стори, че е откъсната от всякакъв човешки контакт. Съмняваше се, че може да има по-самотен живот: винаги гонена, винаги готова да се бие и да умре.
Щом Гейбриъл влезе в кухнята, Мая леко се извърна.
— Оставили ли са ни нещо за закуска? — попита той.
— В шкафа има чай и нес кафе. В хладилника — мляко, масло и хляб.
— На мен ми стига. — Гейбриъл напълни чайника и го сложи на котлона. — Ти защо не си си приготвила нещо?
— Не съм гладна.
— Знаеш ли нещо за този пътевиждащ? — попита Гейбриъл. — Млад ли е, стар ли е? От каква националност е? Снощи нищо не ни казаха.
— Пътевиждащият е тяхната тайна. Укриването му е техният акт на съпротива срещу Голямата машина, Антонио беше прав за едно: комуната може да си навлече големи беди, ако Табулата разбере, че сме били тук.
— И какво ще стане, когато се срещнем с пътевиждащия? Ще останеш ли да ме гледаш как си чупя главата?
— Имам друга работа. Не забравяй, че Табулата продължава да те търси. Трябва да ги накарам да повярват, че си някъде другаде.
— И как възнамеряваш да го направиш?
— Каза, че Майкъл ти е дал пари и кредитна карта, когато сте се разделили при шивашката фабрика.
— Понякога използвам картата му — отвърна Гейбриъл. — Нямам моя.
— Ще ми я дадеш ли?
— Ами Табулата? Няма ли да проследят номера й?
— Надявам се — отвърна Мая. — Ще използвам картата и мотора ти.
Гейбриъл не искаше да се откаже от мотора си, но знаеше, че Мая е права. Табулата знаеше регистрационния номер на мотора и имаше десетки начини да го проследи. Трябваше да остави всичко от стария живот зад гърба си.
— Добре. — Той даде на Мая кредитната карта и ключа на мотора. Мая изглеждаше така, сякаш искаше да му каже нещо важно, но стана, без да промълви нито дума, и тръгна към вратата.
— Побързай със закуската — каза от прага. — Антонио ще дойде всеки момент.
— Може да се окаже загуба на време. Може да не съм странник.
— Отчитам тази възможност.
— Така че не рискувай живота си и не върши луди работи.
Мая го погледна и се усмихна. Гейбриъл усети, че сякаш вече нещо ги свързва. Не бяха точно приятели, по-скоро войници в една и съща армия. И тогава, за пръв път, откакто я познаваше, чу Мая да се смее.
— Всичко е лудост, Гейбриъл. Но ще откриеш своя здрав разум.
Антонио Гарденас дойде след десет минути и каза, че ще ги откара до пътевиждащия. Гейбриъл взе нефритения меч и раницата си. В багажника на пикапа на Антонио имаше три брезентови торби с консерви, хляб и пресни зеленчуци.
— Когато пътевиждащият пристигна, цял месец стоях там, за да направя вятърен генератор за помпата и осветлението — каза Антонио. — Сега ходя на всеки две седмици да нося провизии.
— И какъв е той? — попита Гейбриъл. — Така и нищо не ни каза.
Докато пикапът бавно слизаше по пътя, Антонио махна на няколко деца.
— Много силна личност. Кажи истината и всичко ще е наред.
Излязоха на шосето за Сан Лукас и след няколко километра отбиха по изоставен асфалтов път — права линия през пустинята. Навсякъде имаше знаци „ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО“, някои висяха от метални стълбове, други бяха поставени направо на земята.
— Бивша ракетна установка — обясни Антонио. — Било е военна база близо трийсет години. Оградена отвсякъде. Свръх секретна. После министерството на отбраната махнало ракетите и продало земята на общината за бунище. Когато общината реши да я продаде, нашата група я купи. Черистотин акра.
— Голям пущинак — каза Мая.
— Както ще видите, има доста преимущества за пътевиждащия.
Меча трева и кактуси закачаха пикапа отстрани. Пътят се скри под пясъка за стотина метра, после пак се показа. Наклонът се увеличи и покрай тях се занизаха червени скали и горички. Дебелите пустинни дървета издигаха покритите си с копиевидни листа клони като ръце на пророк.